Friday, December 28, 2012

Куражът “Мирослава”

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Човек на годината в България стана "колективният човек от Орлов мост" - сбор от хиляди лица без име и адрес. Същинските човеци на годината обаче са си съвсем конкретни хора - познати и недотам познати, твърди Еми Барух.
Спайдърмен, Батман; Шофьор на такси, Умирай трудно; Ханкок, Джеймс Бонд, Гладиатор... Общото между героите на тези филми, извадени напосоки от списъка на блокбастърите, освен всички качества нужни на една лента, за да се състезава с конкуренцията, е и в измамната наслада от ефекта на персонална идентификация с героя - бил той обикновен човек или супермен. Един щедър, щур, свободен и съобразителен непокорник, на когото не само съчувстваме и се възхищаваме, а в когото (макар и за мъничко) въображаемо се въплъщаваме. Общото е, че тези филми въздействат на зрителите като хипнотичен сеанс, който за кратко създава усещане за възстановено равновесие между доброто и злото - възстановено и благодарение на ефекта на вживяването, сякаш самите ние сме допринесли за някакъв хепи-енд в света, който обитаваме.
Това е холивудската рецепта за успех. Тя е дидактически семпла и очарователно трогателна - магнетичната притегателност на супергероя е в неговата непоколебима отдаденост на справедлива кауза, в името на която той е в състояние да разрушава светове, схеми и престъпници, да нарушава закони, правила и норми, да пожертва себе си и да се изправи срещу Матрицата.
Обратно в реалността

За една кауза, за една истина. Срещу неправдата.
Пренесена в реалния свят, тази идеализирана фигура носи в себе си важно послание - почтеният човек, свободната личност е борец за справедливост. Готов е да изобличи схемите, когато констатира как властта и нейните съюзници, “рекламирани като приятели на премиера”, подреждат следващия пасианс зад паравана на привидностите; готов е да напусне уюта на своя дом, да торпилира собствената си кариера, да бъде уволнен, осъден, преследван, заплашван. Заради една истина. Заради една кауза. Заради една неправда.
Такива хора не са много.
Но ги има.
И не е нужно да ги търсим само в епизодите на Стивън Спилбърг или на Сам Мендес, макар че именно хиперболизираната реалност извежда на преден план същественото: по време на криза, на сътресение, на изпитание се разкрива най-точно личността на човека. Хората разпознават “героя” преди всичко в изключителни обстоятелства, а всъщност поведението си личи и в най-баналните моменти от ежедневието. Защото всеки ден ние правим избори. Решаваме дали да премълчим, дали да извърнем поглед настрани, дали да отминем с наведена глава, дали да се примирим или да протестираме. Именно протестите през 2012 година зададоха новия ритъм на общественото недоволство.
Те са сред нас

Хората с гражданска позиция, готови да заложат всичко на карта заради правдата, не са много. Но ги има.
“Колективният човек от Орлов мост” получи наградата “Човек на годината”. Но думата ми не е за него. “Колективният човек” е сбор от хиляди лица без име и без адрес. Говоря за онези познати и недотам познати, които застанаха лице в лице срещу заговора на овластените. Без геройски пози. Изправиха се с професионалните си биографии, с личните си съдби, с достойнството си, с аргументите си и с хладнокръвната непоколебимост да отстояват различна от официозната ценностна система. Мирослава, Ася, Спас, Михаил, Калин, Сашо... Списъкът не свършва до тук.
Техните публично отстоявани каузи са част от недовършените разкази за 2012 година. Те са същинските човеци на годината.
Зад професионалните съдби на тези “непокорници” няма холивудска рецепта за успех. Въпреки това тяхното поведение носи важно послание - мултиплициран, куражът на една Мирослава например би могъл да създаде усещане за възстановено равновесие между “добро” и “зло”.
Нека (макар и за мъничко) да се идентифицираме с тях и да изпитаме онова усещане за възстановено равновесие между доброто и злото - възстановено и благодарение на ефекта на вживяването. Така сякаш сами ще допринесем за илюзорния хепиенд на света, който обитаваме....
Автор: Е. Барух; Редактор: Е. Лилов


DW.DE

Friday, December 21, 2012

Схемата "Цацаров"

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

На вчерашното "уникално заседание на ВСС" Сотир Цацаров беше избран за главен прокурор. При това го избраха от раз! ВСС свърши това, което му беше поръчано. Сега на ход е президентът, пише Еми Барух в коментара си.
В края на вчерашното заседание на ВСС за избор на главен прокурор председателят на ВКС Лазар Груев припомни мисълта на Лао Дзъ, че красноречието лесно успява да скрие истината. Дали тази мъдрост представлява обобщение на продължилото десет часа обсъждане или не - това в момента няма значение. След като четирима членове на ВСС се отметнаха от номинациите си, стана ясно, че категорията истина (за всеки един от тях) е понятие променливо, което се отнася към реалността в зависимост от моментната конфигурация на видими с просто око силови полета.
Дебелоочие и симулации
Стана ясно също така, че окачественото като “уникално заседание на ВСС” е “уникално” преди всичко с демонстрацията на кланов непукизъм, своеобразно дебелоочие от страна на висшите кадровици в съдебната система, за които моралният интегритет е нещо като аксесоар към наложена отвън съсловна униформа - обличаш я само за протоколни мероприятия, а в ежедневието я закачаш някъде в килера. Стана ясно още, че опасенията за симулация на конкуренция за пред онези от Брюксел, които “наблюдават под лупа” случващото се в България, не са преувеличени. В резултат от така еволюиралата динамика Сотир Цацаров беше избран за главен прокурор на републиката. От раз!

Марковска, Гугушева, Цацаров - сюжети от делника на българската съдебна власт
Шампанското от думи, които предхождаха вота, имаха за цел да ни убедят, че изборът е труден, защото “имаме трима превъзходни юристи с визия за бъдещето на прокуратурата”, които “притежават най-високите морални, нравствени и професионални качества”, а онези, които се съмняват в това, са повлияни от “два сайта, една телевизия и три вестника”.
Само по себе си това изказване е показателно. Пренебрежителното отношение към хората, “които се съмняват в това”, показва, че референтната група на членовете на ВСС не е широката общественост, а друга обособена група индивиди, между които съществуват неясни йерархии и неясни зависимости. Снизходителни към модела „Марковска”, пропускливи към случая „Гугушева”, те подредиха схемата „Цацаров” без да се притесняват, че Брюксел е “много близо” до взимането на решение за извънреден доклад по механизма за сътрудничество и оценка.
Мултиплицирането на ТОЗИ манталитет
Съжденията на получилия 18 гласа Цацаров относно спекулативните сделки, относно ровенето в дела извън нормалната процедура (особено, когато те засягат действащи министри, политици и бизнесмени), относно наградата, получена от МВР в противоречие със Закона за съдебната власт, издават характерна мисловна нагласа, издават неспособността да се прави разграничение между морално допустимото и правно възможното. А мултиплицирането на този манталитет се превръща в системен проблем за цялата правосъдна система на България.
ВСС свърши това, което му беше поръчано. Сега на ход е президентът.
Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Friday, December 14, 2012

Ще доживеем до понеделник...

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Висшият съдебен съвет ще приключи с казуса "Гугушева" в понеделник, ни уведоми председателят на етичната комисия към съвета Ясен Тодоров. Това съобщение по всяка вероятност има две основни цели. Еми Барух знае кои са те.
Едната цел на това съобщение е да успокои духовете: първо, на участниците в цялата тази история, които най-вероятно изчисляват как да вместят в оставащите три дни всички наложителни срещи, които трябва да се случат, за да е гарантирано собственото им измъкване от ситуацията; второ, на управляващите, които преживяват и този знаменателен скандал без да знаят как да извлекат дивиденти от него; и трето, на независимите наблюдатели, които за пореден път имат повод да обърнат внимание на конфликта, заложен в съществуващата процедура - процедура, която не отчита обществения интерес, а интереса на партиите, участващи в предварителни задкулисни договорености.
МарковскаГугушева и всички останали
Това съобщение вероятно има и още една цел - да успокои Брюксел. В европейското досие на страната с възможно работно заглавие “Относно почтеността и професионалния капацитет на съдии, прокурори и прочее висши магистрати в България” вече има натрупан достатъчно материал. И той не се изчерпва с файловете за Марковска и Гугушева. (Нека споменем и бившия председател на Административния съд в Бургас, подсъдим за документни престъпления и пране на пари, който - както ни информираха преди дни - тайно шпионирал компютрите на всичките си колеги в съда. А за статистиката нека добавим и всички осъдителни решения на Европейския съд за човешките права срещу България, придружени с информация за магистратите, които са допринесли за постановяването им - тема не по-малко актуална в светлината на предстоящия избор на главен прокурор.)

Правосъдието - болният "човек" на България
Марковска и Гугушева обаче, поради проявена непредпазлива самонадеяност и поради субективната увереност, че разпадът на обществените нрави е стигнал до такива нива, които не биха променили траекторията на техния амбициозен полет, фактически осъществиха (всяка поотделно) деяние, което може да доведе до полезни за обществото обстоятелства. Това може да се случи, ако казуси като “Марковска” и “Гугушева” (нека приемем тези две фамилии за нарицателни) не приключват, така да се каже, в “първия понеделник след скандала”.
Ето какво трябва да се случи
Анализът на казуси като “Марковска” и “Гугушева” (познайте кой е следващият) трябва да тръгне в обратния ред по хронологичните разклонения на всички служебни магистрали, по които въпросните персони са минавали. И да освети действащите лица и изпълнители, разположени по цялата верига на техния интересен служебен опит. Може би именно подобен подход би могъл да спре обратното броене до официалното обявяване на допълнителния мониторингов доклад за България.
Потребността от такъв инструмент, предвид актуалното състояние на съдебната власт в страната, е очевидна. И единствено съображения от друг порядък, нямащи нищо общо със съществуващата “загриженост на Еврокомисията относно репутацията на КС и на други български институции”, биха могли да го осуетят.
Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел


DW.DE

Friday, December 7, 2012

Борисов и аксиомата на Евклид

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Докато в САЩ звучаха похвали за българския премиер, на форум в ЕП се заговори открито за тъмното минало на Борисов. Но не си мислете, че тези два факта си противоречат, пише Еми Барух и ни припомня аксиомата на Евклид.
Тези два факта, колкото и парадоксално да стоят един до друг, действително не си противоречат. Обяснението е много просто: двете твърдения са разположени в различни пространства, подчиняват се на различна логика, обслужват различни цели и възможността да се “срещнат” и да спорят може да бъде математически изразена с Евклидовата аксиома за успоредните прави.
Жилавият октопод
При това - нека е ясно - тук не става дума за неосведоменост от страна на Вашингтон или за злонамереност от страна на Брюксел. И отсам, и оттатък океана фигурата на Борисов с всичките й превъплъщения е добре позната. Докато тази фигура присъства върху политическата карта на Балканите, с нея трябва да се играе. И те играят. Разпределят роли, пишат сценарии, изпълняват ритуали.
Политиците са нещо като математиците: каквото и да им сервираш, те му измислят формула и тя веднага бива включена в някакво уравнение, което обяснява статиката и динамиката на днешния геополитически дисбаланс. В това уравнение фигурираме и ние - избирателите на Борисов - като системна грешка, която вреди на индивидите и е безполезна на обществото.

Срещата в Овалния кабинет беше среща за размяна на патерици, пише Еми Барух
Резултатът също е ясен. Години наред България „пази” позорното дъно в класацията за подкупност на държавите в Европейския съюз. Корупцията, отсъствието на почтеност, грубата намеса на изпълнителната власт в правораздаването, отказът на институциите да поемат своята отговорност в борбата срещу злоупотребите с власт, арогантното пренебрежение на всички сигнали на неправителствените организации, специализирани по проблемите на правосъдието и вътрешните работи, създават чудесна среда за укрепване на най-жилавия октопод, пораснал и заякнал под снизходителния поглед на всички, които управляваха България през последните години.
Американската патерица на Борисов
В тази компания Борисов има особени заслуги и президентът Обама прекрасно знае това. Но неговата мисия не е на ментор. Срещата в Овалния кабинет беше среща за размяна на патерици. На САЩ им е необходима балканска патерица за външна употреба, а на Борисов - американска патерица за вътрешна употреба.
В света, в който живеем, възможността тези две реалности да се срещнат може да бъде математически изразена с Евклидовата аксиома за успоредните прави...
Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел


DW.DE

Friday, November 30, 2012

Запомни тези думи, читателю!

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Събуди се с гняв, читателю, и ще усетиш, че халюцинираш, когато си мислиш, че живеем свободни; ще те обземе натрапчивото усещане за скалъпен по чужда мяра живот, в който ти си случаен и нежелан гостенин, пише Еми Барух.
Обърни се с гняв назад, читателю, и ще констатираш, че задкулисното управление на съдебната система е най-големият провал на “модерна” България. Именно това доведе до моралната катастрофа и смачка беглите опити на хората да участват в обществения живот въз основа на всеобщо приети разбирания за почтеност и справедливост.
Тази констатация не е нова. Ново е откритото нахалство, с което Властта (във всичките й превъплъщения) се опитва да ни убеди, че играе играта на демокрация по правила, че познава и зачита най-високите стандарти за професионализъм и почтеност и се съобразява с тези стандарти при избора на хора, от които зависи реформата в съдебната система.
Представяш ли сичитателю?
Дисекцията на този неслучаен и негласен заговор би могла да разкрие неподозирани пластове на политическа изобретателност. Резултатът на повърхността е видим: всички ключови назначения в последните 21 години ставаха винаги по решение на силните на деня. Със съответните последствия от това.
Поредното доказателство научихме от ежегодното изследване за върховенството на закона на "Световния проект за справедливост", което се изготвя от едноименната американска неправителствена организация. В публикувания преди няколко дни доклад е посочено, че по качество на наказателното правосъдие България е на 81-во от общо 97 места! България се нарежда след Русия, след Украйна, след Кения, след Камбоджа, след Пакистан... Представяш ли си, читателю?

Така ли изглежда свободата?
Доказва го статистиката на осъдителните решения срещу България на Европейския съд за правата на човека - една дълга поредица, илюстрираща грубото разминаване между политическата и законовата логика в системата. Впрочем, този сюжет е особено актуален в светлината на текущия заговор за избор на главен прокурор. Вече бяха огласени аргументите и фактите “за” и “против” фаворита на управляващите за този пост - човека, сочен от премиера Борисов за “най-добър окръжен съдия”. Вицепрезидентът Попова заяви, че не вижда нищо лошо в похвалите на управляващите по адрес на Цацаров. И сбърка. Защото в атмосфера на зависимост, уплах от началника (който и да е той), имитация на справедливост и покорство именно тази вертикална подчиняемост ликвидира опитите за открит дебат, за почтено състезание, за обективен избор, “основан на критерии и висока летва”.
Спомни си за Фортинбрас, читателю!
Събуди се с гняв, читателю, и ще усетиш как илюзията, че живеем свободни, се сблъсква с концентрацията на власт в силовото министерство, с размаха на полицейщината, с манипулативните практики в тиражните медии и с отсъствието на доверие в съдебната система; ще те завладее едно натрапчиво усещане за скалъпен по чужда мяра живот, в който ти си случаен и нежелан гостенин.
Слез на улицата, читателю, и ще срещнеш апатията на обикновените хора - онези, които нито вярват в справедливия процес, нито са в състояние да си го купят.
Днес изтича обявеният срок за издигане на кандидатури за конституционен съдия от парламентарната квота. След всички скандали, които гарнираха този водевил, има ли някакво значение кой ще бъде той? Реформа в съдебната система не се очертава.
“Когато едно общество хронически препотвърждава себе си като конспиративно - написа Владислав Тодоров, когато "държавата" препотвърждава себе си като местопрестъпление, остава да влезе Фортинбрас и да каже това, което винаги казва: „Изнесете труповете!”. Запомни тези думи, читателю.
Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Friday, November 23, 2012

Моделът Марковска

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Прокурори, съдии, полицаи, депутати, нотариуси, директори, министри и прочее чиновници участват в постановки и пазарлъци и не се смущават да съобщават своите тарифи за ходатайства, назначения, уволнения, услуги, измами.
Скандалът Венета Марковска, който формално приключи, стана повод да се заговори отново за този паноптикум от нахакани мушмороци, които надничат по коридорите на всяка община и всяка администрация. Те са добре известни на колегите си и пълзят нагоре благодарение на един подъл консенсус на мълчанието. В този смисъл невинни няма. Дефицитът на почтеност в публичната сфера на България е подходящата среда за съществуването на модела Марковска.
Родно производство
Скандалът Марковска стана повод Съюзът на съдиите в България да апелира за детайлна проверка на дейността на Върховния административен съд (чийто заместник председател бе същата персона) и да внесе “държавнически разум” в една държава с ерозирала държавност.
За Венета Марковска беше казано всичко с изключение именно на това, че тя е автентично родно производство, запазена марка на днешна България, продукт на страната, “в която всичките бездария направиха огромна кариера” (по Радой Ралин). Този казус се превърна в позорен спектакъл сътворен от избраниците на народа под режисурата на “човека от народа”, посред безмълвието на същия онемял народ и на възмутения Брюксел.

Негова ли е наистина заслугата за формалното приключване на скандала Марковска?
За Венета Марковска беше казано всичко с изключение на най-важното - че нейната кариера, издигането й и професионалната й недосегаемост са резултат на колективно творчество. Списъкът на авторите е дълъг. Председателката на правната комисия на парламента Фидосова е просто един от фигурантите в последното действие на разигралия се фарс.
Безочието - устойчив тренд
Анализиран внимателно, този случай (който сам по себе си е банален и може да носи произволен етикет), точно както и всички подобни нему, е в състояние да покаже механизмите, които движат чиновническите йерархии в България, мащаба на компромисите по всички артерии на държавния апарат, безкрайния кортеж от наведени гърбове, благодарение на които растат и се издигат сурогати и командват простаци.
В национален план бихме могли да говорим за устойчив тренд на консолидирано безочие. Защото това се случва в страна, в която Мирослава Тодорова е малцинство, а мнозинството мълчи дори след абсурдните опити на премиера да представи изхода от скандала като своя заслуга.
Автор: Еми Барух; Редактор: Е. Лилов

DW.DE

Friday, November 16, 2012

"Голям срам"

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Случаят Марковска е поредният срамен епизод от българската битност. За кой ли път вече сме свидетели на безочлива наглост. За кой ли път вече сме отвратени от лепкавата зависимост на едни хора от други, пише Еми Барух.
България няма да бъде разрушена от тези, които правят злини, а от тези, които ги наблюдават без да вършат нищо по въпроса. С тази перифраза на известния цитат на Айнщайн може да започне и да завърши коментарът за начина, по който българското общество наблюдава арогантното поведение на част от хората, избрани да управляват страната.
Именно тяхната безочлива наглост и лепкава зависимост от структури, схеми, картели и мафиотски конспирации ги направи съучастници в поредния срамен епизод от българската битност - случая Венета Марковска.
Мръсотията
Самият факт, че дни наред маневрите на тази жена със съмнителна репутация занимаваха наблюдатели, журналисти и парламентаристи и всички кръжаха в патова ситуация около последствията на един колкото безхаберен, толкова и безсрамен заговор, е илюстрация на поредното падение на политическата хигиена.
Казаха ни го ясно. Първо добронамерено. После ядосано. Изненадани нямаше: много преди говорителят на ЕК Оливие Байи да предупреди България за възможните последствия от проникването на подобна зараза сред така наречените повелители на обществения морал, за същото предупреждаваха - и в писмена, и в устна форма, не един и двама посланици в България.

Плевнелиев: "Мой дълг е да не допусна превръщането на Конституционния съд в заложник на лични интереси"
Общият знаменател на техните изявления е генезисът на “мръсотията” - според определението на посланик Байърли. На тази тема говориха и говорят и посланиците отсам, и посланиците оттатък океана. Помним думите на Джеймс Пардю, Ейвис Боулън, Матиас Хьопфнер, Джонатан Алън. Именно посланикът на Великобритания Джонатан Алън нарече явлението Марковска “голям срам”. Малцина от въвлечените в този сюжет обаче се засрамиха...
Водовъртежът
След отказа на съдийката да се оттегли (въпреки “молбите” на премиера и на президента) българската политическа стоножка се оказа хваната в собствения си капан.  Станахме свидетели на мъртва хватка между огледални образи. Станахме свидетели на безочливо безсрамие от страна на даващите и на получаващите. Възникна въпросът кой на кого е заложник.
Под намръщения поглед на Брюксел, София трябваше да измисли спасителен ход от неспасяема ситуация. Изигра го президентът, който не допусна Марковска да положи клетва като конституционен съдия. Последва водовъртеж от взаимно противоречащи си тълкувания, които създадоха една от най-големите бъркотии в отсъстващия правен мир на България. С това първо действие приключи. Срамът обаче остава. Въпросите - също.
Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Friday, November 9, 2012

Наглите в България

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Наглите в България не са анонимни. Знаем ги кои са, но какво от това? Техните отпечатъци върху репутацията на България стават все по-ярки, все по-мазни и все по-позорни, пише в коментара си Еми Барух.
Преди няколко дни един британски евродепутат, цитиран от “Пъблик Сървис Юръп” и от БТА, каза следното: “Българската администрация, финансирана от ЕС, е корумпирана до мозъка на костите. Ако на върха започне гниене, то се просмуква надолу в цялото общество”.
Независимо от конкретния повод за тези думи, независимо от политическите мотиви на техния автор, оценката на Годфри Блум съвпада с мнението на мнозинството европейски експерти и наблюдатели, които не пропускат повод да напомнят на България, че държавата не изглежда добре сред останалите членове на европейската фамилия.
Шмекери ли ни управляват?
Ако бъде нарушен политически коректният тон, ще чуем още, че онези, които ръководят държавата, приличат на шмекери, които крадат на едро, лъжат на дребно и усърдно поддържат паралелни версии за успешния диалог с Брюксел. Ще чуем, че Брюксел е уморен от грубото пренебрегване на препоръките и предупрежденията на Европейската комисия, която ясно и нееднократно посочи нерешените проблемите в България. Ще чуем дори имената на наглите, чиито отпечатъци върху репутацията на България стават все по-ярки, все по-мазни и все по-позорни.

Случаят със съдия Марковска предизвика светкавична реакция от страна на Еврокомисията
В тази поредица се вписва и текущият скандал, свързан с компрометирания избор на членове на Конституционния съд, който е поредната илюстрация за опитите на изпълнителната власт да подчини съдебната система.
Сюжетът тече с различна интензивност от лятото. И въпреки привидното спазване на правилата, изборът на конституционни съдии от квотата на парламента доказа, че управляващите не се интересуват от реформа в съдебната система, а целят защита на частни партийни интереси.
Марковска и компания
Случаят със съдия Марковска е може би най-яркият щрих в тази мизерна поредица. Въпреки хоровата защита от страна на овластените, въпреки упорството на тази жена, която не показва особена чувствителност към репутацията на институцията, съмненията в обществото остават. А това - както каза и президентът Плевнелиев - вече само по себе си е проблем.
Този път Европейската комисия едва ли ще отстъпи. Според бившия докладчик за България Джефри ван Орден, обстоятелствата около избора на Венета Марковска трябва да бъдат разяснени. Аз бих добавила - нека не спираме дотук. Случаят Марковска и компания трябва истински да разтревожи българското общество. Защото наглите не са анонимни. За тях научаваме много скоро, след като се докопат до някакъв властови ресурс. А веднъж овластени, те стават страшни.
Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел


DW.DE

Friday, November 2, 2012

Къде сте, български будители?

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Тези дни българските интелектуалци изгледаха поредния епизод от сагата, наречена "Провалът на българската демокрация". И за пореден път не обединиха гласа си, не възроптаха, не въстанаха, пише Еми Барух.
“Правителството злоупотребява с мнозинството си в парламента и методично руши устоите на демокрацията, за да премахне ограниченията, заложени в конституцията, и да подчини на волята на управляващата партия всички власти, независими институции и дори медиите.”
Ако би имало протест от страна на българския просветен елит, той би трябвало да започва точно така. Особено след острото предупреждение на Европейската комисия по повод последните назначения в Конституционния съд, което отново бе демонстративно пренебрегнато в София.
"Диктаторските наклонности на премиера"
Такъв протест обаче няма. Горният цитат е заимстван от унгарските интелектуалци и е адаптиран към българската реалност. Той е част от открито писмо, разпространено миналата година с подписите на близо 80 от най-отявлените критици на Виктор Орбан, които запознаха Европейския парламент с “диктаторските наклонности на министър-председателя”.
Критици на идентичните наклонности на българския министър-председател има. Но критична маса няма. Ако имаше, то обединените гласове на онези, които наблюдават провала на българската “демокрация”, биха могли да поведат битка за бъдещето на страната и да изискат промяна в дневния ред на обществото.

В отговор на критиката от страна на Еврокомисията по повод последните назначения в Конституционния съд, външният министър Николай Младенов заяви, че "ЕК разпространява слухове"
Дневният ред на България се диктува от овластените - същите онези, които светкавично организираха зле режисирана постановка в отговор на предупрежденията от Брюксел за допълнителен доклад за напредъка на България в областта на правосъдието; в отговор на откровената загриженост на Европейската комисия за репутацията на новоизбрания Конституционен съд; в отговор на дипломатично, но ясно подсказаното подозрение за участие на изпълнителната власт в корупционни практики.
Шамар подир шамара
Как реагира изпълнителната власт? С разнопосочни и противоречиви коментари, които варираха от странни забележки към Еврокомисията “да не разпространява слухове” (както заяви външният министър), до странно неразбиране за смисъла на казаното (както стана ясно от изказване на правосъдния министър).
А как реагира гражданското общество? Никак. Може би отговорът ще дойде на следващите избори. Може би междувременно българският просветен елит ще прочете внимателно откритото писмо на унгарските си колеги и ще се опита да открие приликите и разликите.
Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Friday, October 26, 2012

Моля ви, не ни приемайте в Шенген!

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Официално три страни се противопоставят на приемането на България и Румъния в Шенген. Неофициално те са доста повече. И на всички тях трябва да благодарим, пише Еми Барух в коментара си.
Трябва да сме наистина благодарни на тези държави, защото ако и сега се стигне до взимането на прибързано решение, съществува реална опасност още дълго да няма никакъв напредък по отношение на правосъдието и вътрешния ред в двете балкански държави.
Старите одежди на София
Още преди вчерашното заседание на европейските вътрешни министри стана ясно, че Съветът на ЕС по правосъдие и вътрешни работи няма да вземе решение по въпроса за разширяването на Шенген. Всъщност това е много добра новина. Ако румънците и българите истински се вълнуват от качеството на правосъдието в своите държави, те би трябвало да благодарят на онези, които открито застават срещу приемането на Букурещ и София в Шенген. Защото прибързаните политически решения очевидно не мотивират политическия елит в двете балкански съседки да приеме и наложи онези стандарти на поведение, които съответстват на утвърдените критерии за модерна демокрация и които биха ограничили порочните практики, свързани със свободното движение на бандити във властовите йерархии отсам и оттатък Дунава. Защото очевидно прогресът зависи от външния, а не от вътрешния натиск.
Такъв е изводът след първите пет години от приемането на България в “елитния клуб”. По един изненадващо последователен начин след фанфарите, които съпътстваха подписването на договора за членство в ЕС, усилията на българската администрация да изпълни на практика поетите ангажименти затихнаха. Сякаш уморена от дългото пътуване към Брюксел, натежала от изискуемия европейски дрес-код, София се умори да се преструва и се върна към старите си одежди и старите си навици.

България и Шенген - сага без край
Оттогава насам Европейската комисия редовно критикува България заради неефективната съдебна система и заради мащабите на корупцията. Ясно формулирана в докладите на Еврокомисията, именно тази критика е истинската причина за открито заявеното нежелание на Холандия, Германия и Белгия за разширяване на Шенгенското пространство.
Готови ли сме?
Брюксел казва на София: “Не сте готови!”. София вади жокера с техническите критерии и твърди: “Готови сме!”. Брюксел измисля допълнителна серия от мерки за охраняване на Евросъюза - нещо като протоколно-политико-дипломатически опит за пренасяне на разговора върху терена на експертите. Така тече диалогът и тази размяна на аргументи ще продължи и догодина.
Аргументите относно това дали сме готови или не изключват етичните и морални норми във висшите ешелони на властта. Брюксел не разполага с механизъм за подобен контрол. А дори да има такъв, той би бил неприложим в държава, в която премиерът дава указания на шефа на митниците кого да проверява и кого - не, вицепремиерът се опитва да администрира в съдебната система, главният прокурор признава, че прокуратурата в България може да бъде инструмент за саморазправа, а гражданите не протестират срещу възможността да бъдат подслушвани във всеки един момент.
Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Friday, October 19, 2012

Избраничката на Борисов

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Тя е "цялата в бяло", цялата маркова и е омъжена правилно. Няма впечатляващо CV, но има впечатляващо самочувствие и сякаш не се интересува от това как изглежда в очите на другите. Тя е избраничка на българския премиер.
Коментар на Еми Барух:
И без да притежаваме специални психологически познания, ако използваме метода на прототипирането и слеем повтарящите се черти на най-известните лица от проспериращата управленческа прослойка и на най-известните лица на хора, номинирани от премиера за важни постове в страната и в чужбина, ще получим типизиран образ на предпочитания от ГЕРБ български политик - нещо като роботизиран портрет на онзи модел, който отговаря на схващанията на управляващия елит (разбирай на Бойко Борисов) за модерен лидер, представящ България пред света.
Странно, но факт
Едно от най-натрапчивите лица в тази категория е това на Румяна Желева, която бе личният избор на Борисов за български кандидат за еврокомисар преди 2 години. Странно е на пръв поглед, че след позорния й провал в най-авторитетния европейски форум и въпреки признанието на премиера, че на международна сцена тя би създавала проблеми на България, Желева отново бе предпочетена от него за поста заместник-председател на ЕНП. Независимо от това, че не беше избрана на този пост, номинацията й поставя отново въпроси, които в България се възприемат като минирана територия.

Защо пак нея избра?
Те са свързани с движещите сили, които стояха зад стремителната кариера на бившата външна министърка, наречена от германския вестник Ди Велт “гангстерска невеста”. “Гангстерът” в случая (ако използваме сравнението на Ди Велт) е свързан с добре известната групировка ТИМ, наречена от сайта за разследваща журналистика Уикилийкс “новият лидер на организираната престъпност в България”.
Ето още един цитат от вестник Ди Велт: “Изглежда, че възнаграждението на заслужили партийни приятели е за София по-важно от стъпките за коригиране на негативния имидж на страната в Европа”.
Докога така?
И ако тогава тези думи бяха подминати с високомерно мълчание, то днес, осем месеца преди изборите, темата би трябвало отново да бъде поставена на дневен ред. Капсулирани в собствената си самодостатъчност, усвоили маниерите на политическото лицемерие, най-гласовитите днешни управляващи наистина не се интересуват от имиджа на страната в Европа. (Номинирането на Желева е доказателство за това.) В популистката реторика за вътрешна употреба “Европа” е минал етап, постигната цел, неизползваема за привличане на гласове.
Има, разбира се, и изключения. Но всяко от тях всъщност потвърждава правилото. Настъпателната простащина е амбициозна, самонадеяна и безскрупулна; умее да се крие зад тъмни очила и тъмни сделки. Докога ли? Докато избирателите й позволяват да го прави.
Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Friday, October 12, 2012

Българският висшист - персона нон грата в световните класации

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Турският посланик съветва как да бъдат отстранени порочните практики в българското висше образование. Негова работа ли е това? Този въпрос е всъщност без значение за същинския български проблем, пише Еми Барух.
Особена “дипломатическа” активност проявяват тези дни някои от ректорите в България. Те настояват посланикът на Турция да бъде обявен за персона нон грата и да бъде отзован, тъй като Н.Пр. Исмаил Арамаз си позволява открито да критикува порочните практики в българското висше образование. И не просто да критикува, а и да съветва как да бъдат отстранени...
За съществуването на такива практики индиректно призна и министър Игнатов, който неотдавна припомни, че е изпратил писмо до ректорите с молба да ограничат контактите с фирмите-посредници, които водят турски студенти в България, тъй като е недопустимо “представители на тези фирми да се мотаят по коридори, между катедри, да уреждат изпити и да пренасят справки от една канцелария на друга”.
Това се случва три месеца след като Съветът за висше образование на Турция реши да не се признават българските дипломи поради масовото фалшифициране на оценки от изпити и “наличието на трайно установени проблеми в сегашната система” на висше образование.
За качеството на българското висше
Дали е работа на посланика да дава съвети на академичните ръководства или не - това е тема без значение за същинския проблем. А проблемът не е нито нов, нито пък изолиран.
Същинският проблем засяга поголовния срив в качеството на българското образование като цяло и на висшето в частност, засяга девалвацията на българските дипломи и неконкурентоспособността на българските висшисти. Тези констатации са известни отдавна. На тях обаче никой от овластените не обръща внимание.

Проблемите са известни отдавна, но кой им обръща внимание?
Според изследване на Европейската Комисия качеството на българското висше образование е ниско - както при преподаването, така и - дори в по-голяма степен - по отношение на изследователската дейност. (За последните 20 години заетите с научна дейност в България са намалели с 50 на сто !...) Това е причината все по-голяма част от напускащите страната да се насочват към университетите в чужбина, очевидно неудовлетворени от тези в България. Според проучване на  Евростат техният брой всяка година е около 25 000....
Но не последствията от напускащите “свои”, а последствията от намаляващите “чужди” вълнува възмутените ректори. Те се съюзиха, за да защитят оспорената академична репутация на институциите, които ръководят, не но се съюзиха, за да протестират срещу дискредитирането на българската висша диплома след появата на разни недоразумения в родния академичен свят като Пернишкия “университет” например...
За сведение на групата възмутени ректори:
Тези дни бе публикувана ежегодната класацията "Higher Education World Reputation Rankings" на влиятелния британски вестник "Таймс". В топ 400 на най-добрите университети в света няма българско присъствие. Единственият представител на Балканите е Турция с пет висши училища сред първите 300 университета.
Автор: Е. Барух/Редактор: М. Илчева

DW.DE