Friday, October 26, 2012

Моля ви, не ни приемайте в Шенген!

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Официално три страни се противопоставят на приемането на България и Румъния в Шенген. Неофициално те са доста повече. И на всички тях трябва да благодарим, пише Еми Барух в коментара си.
Трябва да сме наистина благодарни на тези държави, защото ако и сега се стигне до взимането на прибързано решение, съществува реална опасност още дълго да няма никакъв напредък по отношение на правосъдието и вътрешния ред в двете балкански държави.
Старите одежди на София
Още преди вчерашното заседание на европейските вътрешни министри стана ясно, че Съветът на ЕС по правосъдие и вътрешни работи няма да вземе решение по въпроса за разширяването на Шенген. Всъщност това е много добра новина. Ако румънците и българите истински се вълнуват от качеството на правосъдието в своите държави, те би трябвало да благодарят на онези, които открито застават срещу приемането на Букурещ и София в Шенген. Защото прибързаните политически решения очевидно не мотивират политическия елит в двете балкански съседки да приеме и наложи онези стандарти на поведение, които съответстват на утвърдените критерии за модерна демокрация и които биха ограничили порочните практики, свързани със свободното движение на бандити във властовите йерархии отсам и оттатък Дунава. Защото очевидно прогресът зависи от външния, а не от вътрешния натиск.
Такъв е изводът след първите пет години от приемането на България в “елитния клуб”. По един изненадващо последователен начин след фанфарите, които съпътстваха подписването на договора за членство в ЕС, усилията на българската администрация да изпълни на практика поетите ангажименти затихнаха. Сякаш уморена от дългото пътуване към Брюксел, натежала от изискуемия европейски дрес-код, София се умори да се преструва и се върна към старите си одежди и старите си навици.

България и Шенген - сага без край
Оттогава насам Европейската комисия редовно критикува България заради неефективната съдебна система и заради мащабите на корупцията. Ясно формулирана в докладите на Еврокомисията, именно тази критика е истинската причина за открито заявеното нежелание на Холандия, Германия и Белгия за разширяване на Шенгенското пространство.
Готови ли сме?
Брюксел казва на София: “Не сте готови!”. София вади жокера с техническите критерии и твърди: “Готови сме!”. Брюксел измисля допълнителна серия от мерки за охраняване на Евросъюза - нещо като протоколно-политико-дипломатически опит за пренасяне на разговора върху терена на експертите. Така тече диалогът и тази размяна на аргументи ще продължи и догодина.
Аргументите относно това дали сме готови или не изключват етичните и морални норми във висшите ешелони на властта. Брюксел не разполага с механизъм за подобен контрол. А дори да има такъв, той би бил неприложим в държава, в която премиерът дава указания на шефа на митниците кого да проверява и кого - не, вицепремиерът се опитва да администрира в съдебната система, главният прокурор признава, че прокуратурата в България може да бъде инструмент за саморазправа, а гражданите не протестират срещу възможността да бъдат подслушвани във всеки един момент.
Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Friday, October 19, 2012

Избраничката на Борисов

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Тя е "цялата в бяло", цялата маркова и е омъжена правилно. Няма впечатляващо CV, но има впечатляващо самочувствие и сякаш не се интересува от това как изглежда в очите на другите. Тя е избраничка на българския премиер.
Коментар на Еми Барух:
И без да притежаваме специални психологически познания, ако използваме метода на прототипирането и слеем повтарящите се черти на най-известните лица от проспериращата управленческа прослойка и на най-известните лица на хора, номинирани от премиера за важни постове в страната и в чужбина, ще получим типизиран образ на предпочитания от ГЕРБ български политик - нещо като роботизиран портрет на онзи модел, който отговаря на схващанията на управляващия елит (разбирай на Бойко Борисов) за модерен лидер, представящ България пред света.
Странно, но факт
Едно от най-натрапчивите лица в тази категория е това на Румяна Желева, която бе личният избор на Борисов за български кандидат за еврокомисар преди 2 години. Странно е на пръв поглед, че след позорния й провал в най-авторитетния европейски форум и въпреки признанието на премиера, че на международна сцена тя би създавала проблеми на България, Желева отново бе предпочетена от него за поста заместник-председател на ЕНП. Независимо от това, че не беше избрана на този пост, номинацията й поставя отново въпроси, които в България се възприемат като минирана територия.

Защо пак нея избра?
Те са свързани с движещите сили, които стояха зад стремителната кариера на бившата външна министърка, наречена от германския вестник Ди Велт “гангстерска невеста”. “Гангстерът” в случая (ако използваме сравнението на Ди Велт) е свързан с добре известната групировка ТИМ, наречена от сайта за разследваща журналистика Уикилийкс “новият лидер на организираната престъпност в България”.
Ето още един цитат от вестник Ди Велт: “Изглежда, че възнаграждението на заслужили партийни приятели е за София по-важно от стъпките за коригиране на негативния имидж на страната в Европа”.
Докога така?
И ако тогава тези думи бяха подминати с високомерно мълчание, то днес, осем месеца преди изборите, темата би трябвало отново да бъде поставена на дневен ред. Капсулирани в собствената си самодостатъчност, усвоили маниерите на политическото лицемерие, най-гласовитите днешни управляващи наистина не се интересуват от имиджа на страната в Европа. (Номинирането на Желева е доказателство за това.) В популистката реторика за вътрешна употреба “Европа” е минал етап, постигната цел, неизползваема за привличане на гласове.
Има, разбира се, и изключения. Но всяко от тях всъщност потвърждава правилото. Настъпателната простащина е амбициозна, самонадеяна и безскрупулна; умее да се крие зад тъмни очила и тъмни сделки. Докога ли? Докато избирателите й позволяват да го прави.
Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Friday, October 12, 2012

Българският висшист - персона нон грата в световните класации

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Турският посланик съветва как да бъдат отстранени порочните практики в българското висше образование. Негова работа ли е това? Този въпрос е всъщност без значение за същинския български проблем, пише Еми Барух.
Особена “дипломатическа” активност проявяват тези дни някои от ректорите в България. Те настояват посланикът на Турция да бъде обявен за персона нон грата и да бъде отзован, тъй като Н.Пр. Исмаил Арамаз си позволява открито да критикува порочните практики в българското висше образование. И не просто да критикува, а и да съветва как да бъдат отстранени...
За съществуването на такива практики индиректно призна и министър Игнатов, който неотдавна припомни, че е изпратил писмо до ректорите с молба да ограничат контактите с фирмите-посредници, които водят турски студенти в България, тъй като е недопустимо “представители на тези фирми да се мотаят по коридори, между катедри, да уреждат изпити и да пренасят справки от една канцелария на друга”.
Това се случва три месеца след като Съветът за висше образование на Турция реши да не се признават българските дипломи поради масовото фалшифициране на оценки от изпити и “наличието на трайно установени проблеми в сегашната система” на висше образование.
За качеството на българското висше
Дали е работа на посланика да дава съвети на академичните ръководства или не - това е тема без значение за същинския проблем. А проблемът не е нито нов, нито пък изолиран.
Същинският проблем засяга поголовния срив в качеството на българското образование като цяло и на висшето в частност, засяга девалвацията на българските дипломи и неконкурентоспособността на българските висшисти. Тези констатации са известни отдавна. На тях обаче никой от овластените не обръща внимание.

Проблемите са известни отдавна, но кой им обръща внимание?
Според изследване на Европейската Комисия качеството на българското висше образование е ниско - както при преподаването, така и - дори в по-голяма степен - по отношение на изследователската дейност. (За последните 20 години заетите с научна дейност в България са намалели с 50 на сто !...) Това е причината все по-голяма част от напускащите страната да се насочват към университетите в чужбина, очевидно неудовлетворени от тези в България. Според проучване на  Евростат техният брой всяка година е около 25 000....
Но не последствията от напускащите “свои”, а последствията от намаляващите “чужди” вълнува възмутените ректори. Те се съюзиха, за да защитят оспорената академична репутация на институциите, които ръководят, не но се съюзиха, за да протестират срещу дискредитирането на българската висша диплома след появата на разни недоразумения в родния академичен свят като Пернишкия “университет” например...
За сведение на групата възмутени ректори:
Тези дни бе публикувана ежегодната класацията "Higher Education World Reputation Rankings" на влиятелния британски вестник "Таймс". В топ 400 на най-добрите университети в света няма българско присъствие. Единственият представител на Балканите е Турция с пет висши училища сред първите 300 университета.
Автор: Е. Барух/Редактор: М. Илчева

DW.DE