Запомни тези думи, читателю!

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Събуди се с гняв, читателю, и ще усетиш, че халюцинираш, когато си мислиш, че живеем свободни; ще те обземе натрапчивото усещане за скалъпен по чужда мяра живот, в който ти си случаен и нежелан гостенин, пише Еми Барух.

Обърни се с гняв назад, читателю, и ще констатираш, че задкулисното управление на съдебната система е най-големият провал на “модерна” България. Именно това доведе до моралната катастрофа и смачка беглите опити на хората да участват в обществения живот въз основа на всеобщо приети разбирания за почтеност и справедливост.

Тази констатация не е нова. Ново е откритото нахалство, с което Властта (във всичките й превъплъщения) се опитва да ни убеди, че играе играта на демокрация по правила, че познава и зачита най-високите стандарти за професионализъм и почтеност и се съобразява с тези стандарти при избора на хора, от които зависи реформата в съдебната система.

Представяш ли си, читателю?

Дисекцията на този неслучаен и негласен заговор би могла да разкрие неподозирани пластове на политическа изобретателност. Резултатът на повърхността е видим: всички ключови назначения в последните 21 години ставаха винаги по решение на силните на деня. Със съответните последствия от това.

Поредното доказателство научихме от ежегодното изследване за върховенството на закона на "Световния проект за справедливост", което се изготвя от едноименната американска неправителствена организация. В публикувания преди няколко дни доклад е посочено, че по качество на наказателното правосъдие България е на 81-во от общо 97 места! България се нарежда след Русия, след Украйна, след Кения, след Камбоджа, след Пакистан... Представяш ли си, читателю?

Така ли изглежда свободата?

Доказва го статистиката на осъдителните решения срещу България на Европейския съд за правата на човека - една дълга поредица, илюстрираща грубото разминаване между политическата и законовата логика в системата. Впрочем, този сюжет е особено актуален в светлината на текущия заговор за избор на главен прокурор. Вече бяха огласени аргументите и фактите “за” и “против” фаворита на управляващите за този пост - човека, сочен от премиера Борисов за “най-добър окръжен съдия”. Вицепрезидентът Попова заяви, че не вижда нищо лошо в похвалите на управляващите по адрес на Цацаров. И сбърка. Защото в атмосфера на зависимост, уплах от началника (който и да е той), имитация на справедливост и покорство именно тази вертикална подчиняемост ликвидира опитите за открит дебат, за почтено състезание, за обективен избор, “основан на критерии и висока летва”.

Спомни си за Фортинбрас, читателю!

Събуди се с гняв, читателю, и ще усетиш как илюзията, че живеем свободни, се сблъсква с концентрацията на власт в силовото министерство, с размаха на полицейщината, с манипулативните практики в тиражните медии и с отсъствието на доверие в съдебната система; ще те завладее едно натрапчиво усещане за скалъпен по чужда мяра живот, в който ти си случаен и нежелан гостенин.

Слез на улицата, читателю, и ще срещнеш апатията на обикновените хора - онези, които нито вярват в справедливия процес, нито са в състояние да си го купят.

Днес изтича обявеният срок за издигане на кандидатури за конституционен съдия от парламентарната квота. След всички скандали, които гарнираха този водевил, има ли някакво значение кой ще бъде той? Реформа в съдебната система не се очертава.

“Когато едно общество хронически препотвърждава себе си като конспиративно - написа Владислав Тодоров, когато "държавата" препотвърждава себе си като местопрестъпление, остава да влезе Фортинбрас и да каже това, което винаги казва: „Изнесете труповете!”. Запомни тези думи, читателю.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Моделът Марковска

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Прокурори, съдии, полицаи, депутати, нотариуси, директори, министри и прочее чиновници участват в постановки и пазарлъци и не се смущават да съобщават своите тарифи за ходатайства, назначения, уволнения, услуги, измами.

Скандалът Венета Марковска, който формално приключи, стана повод да се заговори отново за този паноптикум от нахакани мушмороци, които надничат по коридорите на всяка община и всяка администрация. Те са добре известни на колегите си и пълзят нагоре благодарение на един подъл консенсус на мълчанието. В този смисъл невинни няма. Дефицитът на почтеност в публичната сфера на България е подходящата среда за съществуването на модела Марковска.

Родно производство

Скандалът Марковска стана повод Съюзът на съдиите в България да апелира за детайлна проверка на дейността на Върховния административен съд (чийто заместник председател бе същата персона) и да внесе “държавнически разум” в една държава с ерозирала държавност.

За Венета Марковска беше казано всичко с изключение именно на това, че тя е автентично родно производство, запазена марка на днешна България, продукт на страната, “в която всичките бездария направиха огромна кариера” (по Радой Ралин). Този казус се превърна в позорен спектакъл сътворен от избраниците на народа под режисурата на “човека от народа”, посред безмълвието на същия онемял народ и на възмутения Брюксел.

Негова ли е наистина заслугата за формалното приключване на скандала Марковска?

За Венета Марковска беше казано всичко с изключение на най-важното - че нейната кариера, издигането й и професионалната й недосегаемост са резултат на колективно творчество. Списъкът на авторите е дълъг. Председателката на правната комисия на парламента Фидосова е просто един от фигурантите в последното действие на разигралия се фарс.

Безочието - устойчив тренд

Анализиран внимателно, този случай (който сам по себе си е банален и може да носи произволен етикет), точно както и всички подобни нему, е в състояние да покаже механизмите, които движат чиновническите йерархии в България, мащаба на компромисите по всички артерии на държавния апарат, безкрайния кортеж от наведени гърбове, благодарение на които растат и се издигат сурогати и командват простаци.

В национален план бихме могли да говорим за устойчив тренд на консолидирано безочие. Защото това се случва в страна, в която Мирослава Тодорова е малцинство, а мнозинството мълчи дори след абсурдните опити на премиера да представи изхода от скандала като своя заслуга.

Автор: Еми Барух; Редактор: Е. Лилов

DW.DE

"Голям срам"

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Случаят Марковска е поредният срамен епизод от българската битност. За кой ли път вече сме свидетели на безочлива наглост. За кой ли път вече сме отвратени от лепкавата зависимост на едни хора от други, пише Еми Барух.

България няма да бъде разрушена от тези, които правят злини, а от тези, които ги наблюдават без да вършат нищо по въпроса. С тази перифраза на известния цитат на Айнщайн може да започне и да завърши коментарът за начина, по който българското общество наблюдава арогантното поведение на част от хората, избрани да управляват страната.

Именно тяхната безочлива наглост и лепкава зависимост от структури, схеми, картели и мафиотски конспирации ги направи съучастници в поредния срамен епизод от българската битност - случая Венета Марковска.

Мръсотията

Самият факт, че дни наред маневрите на тази жена със съмнителна репутация занимаваха наблюдатели, журналисти и парламентаристи и всички кръжаха в патова ситуация около последствията на един колкото безхаберен, толкова и безсрамен заговор, е илюстрация на поредното падение на политическата хигиена.

Казаха ни го ясно. Първо добронамерено. После ядосано. Изненадани нямаше: много преди говорителят на ЕК Оливие Байи да предупреди България за възможните последствия от проникването на подобна зараза сред така наречените повелители на обществения морал, за същото предупреждаваха - и в писмена, и в устна форма, не един и двама посланици в България.

Плевнелиев: "Мой дълг е да не допусна превръщането на Конституционния съд в заложник на лични интереси"

Общият знаменател на техните изявления е генезисът на “мръсотията” - според определението на посланик Байърли. На тази тема говориха и говорят и посланиците отсам, и посланиците оттатък океана. Помним думите на Джеймс Пардю, Ейвис Боулън, Матиас Хьопфнер, Джонатан Алън. Именно посланикът на Великобритания Джонатан Алън нарече явлението Марковска “голям срам”. Малцина от въвлечените в този сюжет обаче се засрамиха...

Водовъртежът

След отказа на съдийката да се оттегли (въпреки “молбите” на премиера и на президента) българската политическа стоножка се оказа хваната в собствения си капан.  Станахме свидетели на мъртва хватка между огледални образи. Станахме свидетели на безочливо безсрамие от страна на даващите и на получаващите. Възникна въпросът кой на кого е заложник.

Под намръщения поглед на Брюксел, София трябваше да измисли спасителен ход от неспасяема ситуация. Изигра го президентът, който не допусна Марковска да положи клетва като конституционен съдия. Последва водовъртеж от взаимно противоречащи си тълкувания, които създадоха една от най-големите бъркотии в отсъстващия правен мир на България. С това първо действие приключи. Срамът обаче остава. Въпросите - също.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Наглите в България

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Наглите в България не са анонимни. Знаем ги кои са, но какво от това? Техните отпечатъци върху репутацията на България стават все по-ярки, все по-мазни и все по-позорни, пише в коментара си Еми Барух.

Преди няколко дни един британски евродепутат, цитиран от “Пъблик Сървис Юръп” и от БТА, каза следното: “Българската администрация, финансирана от ЕС, е корумпирана до мозъка на костите. Ако на върха започне гниене, то се просмуква надолу в цялото общество”.

Независимо от конкретния повод за тези думи, независимо от политическите мотиви на техния автор, оценката на Годфри Блум съвпада с мнението на мнозинството европейски експерти и наблюдатели, които не пропускат повод да напомнят на България, че държавата не изглежда добре сред останалите членове на европейската фамилия.

Шмекери ли ни управляват?

Ако бъде нарушен политически коректният тон, ще чуем още, че онези, които ръководят държавата, приличат на шмекери, които крадат на едро, лъжат на дребно и усърдно поддържат паралелни версии за успешния диалог с Брюксел. Ще чуем, че Брюксел е уморен от грубото пренебрегване на препоръките и предупрежденията на Европейската комисия, която ясно и нееднократно посочи нерешените проблемите в България. Ще чуем дори имената на наглите, чиито отпечатъци върху репутацията на България стават все по-ярки, все по-мазни и все по-позорни.

Случаят със съдия Марковска предизвика светкавична реакция от страна на Еврокомисията

В тази поредица се вписва и текущият скандал, свързан с компрометирания избор на членове на Конституционния съд, който е поредната илюстрация за опитите на изпълнителната власт да подчини съдебната система.

Сюжетът тече с различна интензивност от лятото. И въпреки привидното спазване на правилата, изборът на конституционни съдии от квотата на парламента доказа, че управляващите не се интересуват от реформа в съдебната система, а целят защита на частни партийни интереси.

Марковска и компания

Случаят със съдия Марковска е може би най-яркият щрих в тази мизерна поредица. Въпреки хоровата защита от страна на овластените, въпреки упорството на тази жена, която не показва особена чувствителност към репутацията на институцията, съмненията в обществото остават. А това - както каза и президентът Плевнелиев - вече само по себе си е проблем.

Този път Европейската комисия едва ли ще отстъпи. Според бившия докладчик за България Джефри ван Орден, обстоятелствата около избора на Венета Марковска трябва да бъдат разяснени. Аз бих добавила - нека не спираме дотук. Случаят Марковска и компания трябва истински да разтревожи българското общество. Защото наглите не са анонимни. За тях научаваме много скоро, след като се докопат до някакъв властови ресурс. А веднъж овластени, те стават страшни.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Къде сте, български будители?

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Тези дни българските интелектуалци изгледаха поредния епизод от сагата, наречена "Провалът на българската демокрация". И за пореден път не обединиха гласа си, не възроптаха, не въстанаха, пише Еми Барух.

“Правителството злоупотребява с мнозинството си в парламента и методично руши устоите на демокрацията, за да премахне ограниченията, заложени в конституцията, и да подчини на волята на управляващата партия всички власти, независими институции и дори медиите.”

Ако би имало протест от страна на българския просветен елит, той би трябвало да започва точно така. Особено след острото предупреждение на Европейската комисия по повод последните назначения в Конституционния съд, което отново бе демонстративно пренебрегнато в София.

"Диктаторските наклонности на премиера"

Такъв протест обаче няма. Горният цитат е заимстван от унгарските интелектуалци и е адаптиран към българската реалност. Той е част от открито писмо, разпространено миналата година с подписите на близо 80 от най-отявлените критици на Виктор Орбан, които запознаха Европейския парламент с “диктаторските наклонности на министър-председателя”.

Критици на идентичните наклонности на българския министър-председател има. Но критична маса няма. Ако имаше, то обединените гласове на онези, които наблюдават провала на българската “демокрация”, биха могли да поведат битка за бъдещето на страната и да изискат промяна в дневния ред на обществото.

В отговор на критиката от страна на Еврокомисията по повод последните назначения в Конституционния съд, външният министър Николай Младенов заяви, че "ЕК разпространява слухове"

Дневният ред на България се диктува от овластените - същите онези, които светкавично организираха зле режисирана постановка в отговор на предупрежденията от Брюксел за допълнителен доклад за напредъка на България в областта на правосъдието; в отговор на откровената загриженост на Европейската комисия за репутацията на новоизбрания Конституционен съд; в отговор на дипломатично, но ясно подсказаното подозрение за участие на изпълнителната власт в корупционни практики.

Шамар подир шамара

Как реагира изпълнителната власт? С разнопосочни и противоречиви коментари, които варираха от странни забележки към Еврокомисията “да не разпространява слухове” (както заяви външният министър), до странно неразбиране за смисъла на казаното (както стана ясно от изказване на правосъдния министър).

А как реагира гражданското общество? Никак. Може би отговорът ще дойде на следващите избори. Може би междувременно българският просветен елит ще прочете внимателно откритото писмо на унгарските си колеги и ще се опита да открие приликите и разликите.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE