Куражът “Мирослава”

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Човек на годината в България стана "колективният човек от Орлов мост" - сбор от хиляди лица без име и адрес. Същинските човеци на годината обаче са си съвсем конкретни хора - познати и недотам познати, твърди Еми Барух.

Спайдърмен, Батман; Шофьор на такси, Умирай трудно; Ханкок, Джеймс Бонд, Гладиатор... Общото между героите на тези филми, извадени напосоки от списъка на блокбастърите, освен всички качества нужни на една лента, за да се състезава с конкуренцията, е и в измамната наслада от ефекта на персонална идентификация с героя - бил той обикновен човек или супермен. Един щедър, щур, свободен и съобразителен непокорник, на когото не само съчувстваме и се възхищаваме, а в когото (макар и за мъничко) въображаемо се въплъщаваме. Общото е, че тези филми въздействат на зрителите като хипнотичен сеанс, който за кратко създава усещане за възстановено равновесие между доброто и злото - възстановено и благодарение на ефекта на вживяването, сякаш самите ние сме допринесли за някакъв хепи-енд в света, който обитаваме.

Това е холивудската рецепта за успех. Тя е дидактически семпла и очарователно трогателна - магнетичната притегателност на супергероя е в неговата непоколебима отдаденост на справедлива кауза, в името на която той е в състояние да разрушава светове, схеми и престъпници, да нарушава закони, правила и норми, да пожертва себе си и да се изправи срещу Матрицата.

Обратно в реалността

За една кауза, за една истина. Срещу неправдата.

Пренесена в реалния свят, тази идеализирана фигура носи в себе си важно послание - почтеният човек, свободната личност е борец за справедливост. Готов е да изобличи схемите, когато констатира как властта и нейните съюзници, “рекламирани като приятели на премиера”, подреждат следващия пасианс зад паравана на привидностите; готов е да напусне уюта на своя дом, да торпилира собствената си кариера, да бъде уволнен, осъден, преследван, заплашван. Заради една истина. Заради една кауза. Заради една неправда.

Такива хора не са много.

Но ги има.

И не е нужно да ги търсим само в епизодите на Стивън Спилбърг или на Сам Мендес, макар че именно хиперболизираната реалност извежда на преден план същественото: по време на криза, на сътресение, на изпитание се разкрива най-точно личността на човека. Хората разпознават “героя” преди всичко в изключителни обстоятелства, а всъщност поведението си личи и в най-баналните моменти от ежедневието. Защото всеки ден ние правим избори. Решаваме дали да премълчим, дали да извърнем поглед настрани, дали да отминем с наведена глава, дали да се примирим или да протестираме. Именно протестите през 2012 година зададоха новия ритъм на общественото недоволство.

Те са сред нас

Хората с гражданска позиция, готови да заложат всичко на карта заради правдата, не са много. Но ги има.

“Колективният човек от Орлов мост” получи наградата “Човек на годината”. Но думата ми не е за него. “Колективният човек” е сбор от хиляди лица без име и без адрес. Говоря за онези познати и недотам познати, които застанаха лице в лице срещу заговора на овластените. Без геройски пози. Изправиха се с професионалните си биографии, с личните си съдби, с достойнството си, с аргументите си и с хладнокръвната непоколебимост да отстояват различна от официозната ценностна система. Мирослава, Ася, Спас, Михаил, Калин, Сашо... Списъкът не свършва до тук.

Техните публично отстоявани каузи са част от недовършените разкази за 2012 година. Те са същинските човеци на годината.

Зад професионалните съдби на тези “непокорници” няма холивудска рецепта за успех. Въпреки това тяхното поведение носи важно послание - мултиплициран, куражът на една Мирослава например би могъл да създаде усещане за възстановено равновесие между “добро” и “зло”.

Нека (макар и за мъничко) да се идентифицираме с тях и да изпитаме онова усещане за възстановено равновесие между доброто и злото - възстановено и благодарение на ефекта на вживяването. Така сякаш сами ще допринесем за илюзорния хепиенд на света, който обитаваме....

Автор: Е. Барух; Редактор: Е. Лилов

DW.DE

Схемата "Цацаров"

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

На вчерашното "уникално заседание на ВСС" Сотир Цацаров беше избран за главен прокурор. При това го избраха от раз! ВСС свърши това, което му беше поръчано. Сега на ход е президентът, пише Еми Барух в коментара си.

В края на вчерашното заседание на ВСС за избор на главен прокурор председателят на ВКС Лазар Груев припомни мисълта на Лао Дзъ, че красноречието лесно успява да скрие истината. Дали тази мъдрост представлява обобщение на продължилото десет часа обсъждане или не - това в момента няма значение. След като четирима членове на ВСС се отметнаха от номинациите си, стана ясно, че категорията истина (за всеки един от тях) е понятие променливо, което се отнася към реалността в зависимост от моментната конфигурация на видими с просто око силови полета.

Дебелоочие и симулации

Стана ясно също така, че окачественото като “уникално заседание на ВСС” е “уникално” преди всичко с демонстрацията на кланов непукизъм, своеобразно дебелоочие от страна на висшите кадровици в съдебната система, за които моралният интегритет е нещо като аксесоар към наложена отвън съсловна униформа - обличаш я само за протоколни мероприятия, а в ежедневието я закачаш някъде в килера. Стана ясно още, че опасенията за симулация на конкуренция за пред онези от Брюксел, които “наблюдават под лупа” случващото се в България, не са преувеличени. В резултат от така еволюиралата динамика Сотир Цацаров беше избран за главен прокурор на републиката. От раз!

Марковска, Гугушева, Цацаров - сюжети от делника на българската съдебна власт

Шампанското от думи, които предхождаха вота, имаха за цел да ни убедят, че изборът е труден, защото “имаме трима превъзходни юристи с визия за бъдещето на прокуратурата”, които “притежават най-високите морални, нравствени и професионални качества”, а онези, които се съмняват в това, са повлияни от “два сайта, една телевизия и три вестника”.

Само по себе си това изказване е показателно. Пренебрежителното отношение към хората, “които се съмняват в това”, показва, че референтната група на членовете на ВСС не е широката общественост, а друга обособена група индивиди, между които съществуват неясни йерархии и неясни зависимости. Снизходителни към модела „Марковска”, пропускливи към случая „Гугушева”, те подредиха схемата „Цацаров” без да се притесняват, че Брюксел е “много близо” до взимането на решение за извънреден доклад по механизма за сътрудничество и оценка.

Мултиплицирането на ТОЗИ манталитет

Съжденията на получилия 18 гласа Цацаров относно спекулативните сделки, относно ровенето в дела извън нормалната процедура (особено, когато те засягат действащи министри, политици и бизнесмени), относно наградата, получена от МВР в противоречие със Закона за съдебната власт, издават характерна мисловна нагласа, издават неспособността да се прави разграничение между морално допустимото и правно възможното. А мултиплицирането на този манталитет се превръща в системен проблем за цялата правосъдна система на България.

ВСС свърши това, което му беше поръчано. Сега на ход е президентът.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Ще доживеем до понеделник...

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Висшият съдебен съвет ще приключи с казуса "Гугушева" в понеделник, ни уведоми председателят на етичната комисия към съвета Ясен Тодоров. Това съобщение по всяка вероятност има две основни цели. Еми Барух знае кои са те.

Едната цел на това съобщение е да успокои духовете: първо, на участниците в цялата тази история, които най-вероятно изчисляват как да вместят в оставащите три дни всички наложителни срещи, които трябва да се случат, за да е гарантирано собственото им измъкване от ситуацията; второ, на управляващите, които преживяват и този знаменателен скандал без да знаят как да извлекат дивиденти от него; и трето, на независимите наблюдатели, които за пореден път имат повод да обърнат внимание на конфликта, заложен в съществуващата процедура - процедура, която не отчита обществения интерес, а интереса на партиите, участващи в предварителни задкулисни договорености.

Марковска, Гугушева и всички останали

Това съобщение вероятно има и още една цел - да успокои Брюксел. В европейското досие на страната с възможно работно заглавие “Относно почтеността и професионалния капацитет на съдии, прокурори и прочее висши магистрати в България” вече има натрупан достатъчно материал. И той не се изчерпва с файловете за Марковска и Гугушева. (Нека споменем и бившия председател на Административния съд в Бургас, подсъдим за документни престъпления и пране на пари, който - както ни информираха преди дни - тайно шпионирал компютрите на всичките си колеги в съда. А за статистиката нека добавим и всички осъдителни решения на Европейския съд за човешките права срещу България, придружени с информация за магистратите, които са допринесли за постановяването им - тема не по-малко актуална в светлината на предстоящия избор на главен прокурор.)

Правосъдието - болният "човек" на България

Марковска и Гугушева обаче, поради проявена непредпазлива самонадеяност и поради субективната увереност, че разпадът на обществените нрави е стигнал до такива нива, които не биха променили траекторията на техния амбициозен полет, фактически осъществиха (всяка поотделно) деяние, което може да доведе до полезни за обществото обстоятелства. Това може да се случи, ако казуси като “Марковска” и “Гугушева” (нека приемем тези две фамилии за нарицателни) не приключват, така да се каже, в “първия понеделник след скандала”.

Ето какво трябва да се случи

Анализът на казуси като “Марковска” и “Гугушева” (познайте кой е следващият) трябва да тръгне в обратния ред по хронологичните разклонения на всички служебни магистрали, по които въпросните персони са минавали. И да освети действащите лица и изпълнители, разположени по цялата верига на техния интересен служебен опит. Може би именно подобен подход би могъл да спре обратното броене до официалното обявяване на допълнителния мониторингов доклад за България.

Потребността от такъв инструмент, предвид актуалното състояние на съдебната власт в страната, е очевидна. И единствено съображения от друг порядък, нямащи нищо общо със съществуващата “загриженост на Еврокомисията относно репутацията на КС и на други български институции”, биха могли да го осуетят.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Борисов и аксиомата на Евклид

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Докато в САЩ звучаха похвали за българския премиер, на форум в ЕП се заговори открито за тъмното минало на Борисов. Но не си мислете, че тези два факта си противоречат, пише Еми Барух и ни припомня аксиомата на Евклид.

Тези два факта, колкото и парадоксално да стоят един до друг, действително не си противоречат. Обяснението е много просто: двете твърдения са разположени в различни пространства, подчиняват се на различна логика, обслужват различни цели и възможността да се “срещнат” и да спорят може да бъде математически изразена с Евклидовата аксиома за успоредните прави.

Жилавият октопод

При това - нека е ясно - тук не става дума за неосведоменост от страна на Вашингтон или за злонамереност от страна на Брюксел. И отсам, и оттатък океана фигурата на Борисов с всичките й превъплъщения е добре позната. Докато тази фигура присъства върху политическата карта на Балканите, с нея трябва да се играе. И те играят. Разпределят роли, пишат сценарии, изпълняват ритуали.

Политиците са нещо като математиците: каквото и да им сервираш, те му измислят формула и тя веднага бива включена в някакво уравнение, което обяснява статиката и динамиката на днешния геополитически дисбаланс. В това уравнение фигурираме и ние - избирателите на Борисов - като системна грешка, която вреди на индивидите и е безполезна на обществото.

Срещата в Овалния кабинет беше среща за размяна на патерици, пише Еми Барух

Резултатът също е ясен. Години наред България „пази” позорното дъно в класацията за подкупност на държавите в Европейския съюз. Корупцията, отсъствието на почтеност, грубата намеса на изпълнителната власт в правораздаването, отказът на институциите да поемат своята отговорност в борбата срещу злоупотребите с власт, арогантното пренебрежение на всички сигнали на неправителствените организации, специализирани по проблемите на правосъдието и вътрешните работи, създават чудесна среда за укрепване на най-жилавия октопод, пораснал и заякнал под снизходителния поглед на всички, които управляваха България през последните години.

Американската патерица на Борисов

В тази компания Борисов има особени заслуги и президентът Обама прекрасно знае това. Но неговата мисия не е на ментор. Срещата в Овалния кабинет беше среща за размяна на патерици. На САЩ им е необходима балканска патерица за външна употреба, а на Борисов - американска патерица за вътрешна употреба.

В света, в който живеем, възможността тези две реалности да се срещнат може да бъде математически изразена с Евклидовата аксиома за успоредните прави...

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE