Lost in translation...

Lost in translation...

Отговарям на всички, които не престават да ме питат какво става с Deutsche Welle : отказах да се върна в БЪЛГАРСКАТА РЕДАКЦИЯ НА DW(Български), защото българската редакция на DW и раководството на тази авторитетна медия са се "загубили в превода". Продължавам да работя за голямото DW. Ето как: 

Emmy Barouh, Sofia pour la DW

http://www.dw.de/actualités/europe/s-11569

Усещане за несвобода

Публикувано от Deutsche Welle


Политическата есен на 2013 започна с очакване за развръзка. Но тя така и не настъпи. Вместо да се "развържат", нещата се оплетоха още повече, а усещането за несвобода става все по-осезаемо, пише Еми Барух в коментара си.

Политическата есен на 2013 започна с очакване за развръзка: развръзка в полето на гражданското противопоставяне, развръзка на парламентарната и управленческа криза, развръзка на сложно преплетените във виртуалното и в реалното пространство протестни течения. Не само че това не се случи. Завръщането на депутатите, които влязоха в Народното събрание през полицейски кордон, охранявани, обругавани или пък възхвалявани, представляваше потискаща гледка и създаде шум по трасето. „Посрещането” не се случи по нито един от предварително очакваните сценарии. Политическите спекулации не закъсняха; лидерът на ГЕРБ, който е безспорен шампион по словесен популизъм, от режим “отсъствие” премина в режим “присъствие” и произведе патетични послания и патриотични призиви за спасяване на държавата. От пасивна ГЕРБ реши да стане активна опозиция.

Подозрението

На фона на всичко това на терена се яви нов колективен играч - Гражданският съвет към Реформаторския блок, който бе посрещнат подозрително и противоречиво от наблюдателите. Първо - заради една сама по себе си неустоима претенция за морална безупречност на публичните лица, дали съгласие за участие в него, и второ - заради неясния отговор на един въпрос с повишена трудност за политиците, но елементарен за така наречените свободни граждани - как възприемат те възможността за съвместни действия с бившия премиер и настоящ лидер на ГЕРБ Бойко Борисов.

Ако политическият език търпи условните наклонения и не допуска ултимативни интонации, то свободният гражданин - ако наистина е такъв - не би трябвало да има каквито и да било задръжки да съобщи своята позиция относно морално допустимото и морално нетърпимото в нашето общество. И тъй като отношението към ГЕРБ - заради цялото наследство от управлението на кабинета „Борисов” - се превърна в тест, в лакмус, във водораздел, всички журналисти, присъствали на представянето на Гражданския съвет, желаеха да чуят ясно отговора именно на този въпрос. Това, че някои от експертите в Гражданския съвет, на които дължим най-задълбочените анализи за стила на предишното управление, предпочетоха политически коректното поведение, създаде впечатление за разминаване между заявеното и възможното в диалога с партиите.

Есента на 2013 не започна така, както някои се надяваха

Похищението

Политическата есен на 2013 започна и с един нов медиен “съспенс” - след като двама от най-популярните водещи на една от най-гледаните телевизии бяха принудени да сменят своя работодател и след като стана ясно, че този “трансфер” е в резултат на различните разбирания на журналистите и собствениците на медията относно професионалните стандарти, темата за свободата на словото отново става приоритетна за всички, които се вълнуват от качеството на българската демокрация. Качеството на българската демокрация... Завършвам това изречение и си давам сметка за похищението, което политиците извършиха срещу тези думи; за съдържателната разлика при употребата на една и съща дума от различни говорители, централи, лица и фактори; за подмяната на понятията, с които описваме света; за начините, по които едно и също понятие се използва, за да внушава различно по смисъл обстоятелство.

Подчинението

Това е още един от греховете на публичните личности, на така наречените свободни граждани и на така наречения журналистически елит. Всички те - веднъж приели подчинението - започват да форматират живота около нас според един предварително зададен лицемерен алгоритъм. Политическата есен на 2013 година започва с опит за задушаване на словото. Честито, колеги!

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Разединението

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Опитът на Борисов да "засмуче" протеста едва ли е изненада за някого. Изненадваща е обаче готовността на някои протестни фракции да колаборират именно с партията, която доскоро смятаха за една от злините на България.

Коментар на Еми Барух:

Внушенията във виртуалното пространство, че есенното “парламентарно завръщане” ще предизвика гейзер от емоции, които ще ескалират покрай санитарния кордон около Народното събрание и ще завършат с протестен апотеоз на отвратените и възмутените от кабинета Орешарски, и че ще бъде постигната така желаната “Оставка!” след продължилия близо три месеца марш в триъгълника на властта, бяха не просто лекомислени. Те показаха невярна преценка на реалността и сбъркана представа за възможностите на хоризонталната демокрация. Показаха и свенливата готовност за колаборация с “онези от вчера” срещу “тези от днес”. И точно тук настана смут.

Замърсяването

Разединението беше предизвестено. След като част от най-активните улични персонажи възприеха за нормална тезата “Противниците на моите противници са мои съюзници”, послушниците на Борисов и сие не закъсняха да пристигнат в уречения час на уреченото място, създавайки по този начин фон, на който да се яви лидерът на ГЕРБ и да потърси собственото си отражение във възторжените очи на своите последователи.

Вместо така очакваното обединение около моралните каузи на гражданите срещу олигархията, денят 4 септември ще бъде запомнен с партийното замърсяване от страна на една ясно разпознаваема агитка привърженици на предишния режим - факт, който създаде смущаващ шум по трасето на протеста.

Вчера беше 84-ият ден на протеста

Опитът за засмукване на протестната енергия и за използване на гражданския патос за постигане на търсения от Бойко Борисов “реванш” едва ли е изненада за някого. Изненадваща е готовността на различни протестни “фракции”, които доскоро идентифицираха ГЕРБ като част от злините на България, да допуснат общи действия със същия ГЕРБ “в името на България”. Изненадващо е, че потиснатите от собствената си неуспешна реализация формации привиждат зад абревиатурата ГЕРБ една въображаема мощ и не си дават сметка, че ГЕРБ е всъщност една-единствена личност. Неговата. Останалите са подробност от пейзажа.

Манипулацията

Вчера протестът навлезе в нова фаза. Част от неговите барабани заглъхнаха. В уличния марш се появи униние. Може би това е временно. Може би това е резултат от хиперболизираната аура на талантливия манипулатор от Банкя, който има рядко срещани по тези места комуникативни умения. Газейки арогантно комплексите на хора “освободени, но не свободни”, Борисов успява да внуши, че не те, а той има по-правилни виждания за съдбините им. За стремежите и страданията им. За страховете им. Странното е, че все още успява. И че неговата поливалентност е в състояние да торпилира моралната ориентация на част от онези, които излязоха на улицата още по време на неговото управление.

След “горещото политическо лято” започва един от най-кризисните политически сезони. Сезонът на една разединена България.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Какво е намислил Борисов

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Борисов има нови помисли. И един стар план - да се завърне. Той е наясно, че за да успее, трябва някакси да бъде припознат като един от "добрите". Затова и се присламчва към "Протестна мрежа". Отличен трамплин, наистина.

Коментар на Еми Барух:

Като хиена около разпръснат прайд Бойко Борисов обикаля териториите на „Протестна мрежа”. Наднича прикрит, коварно усмихнат в търсене на подходящ момент, на подходящ начин и на подходяща техника за обсебване на енергията, създадена в това пространство. Престорено съпричастен с Улицата, лидерът на партията, която превърна общежитието България в някакъв Мордор, прави днес първия публичен опит да използва Мрежата като трамплин, да се полюлее върху нея и да скочи обратно към командния пулт, където Уродливата компания продължава безогледния обир на публичните ресурси на страната.

Хищниците

Нека сме наясно: той е част от Уродливата компания, заедно със Станишев, Доган, Местан, заедно с медийните магнати и останалите нечистоплътни плутократи. Те нямат цвят, партийна принадлежност или кауза. Те са част от затвореното общество на хищниците, които са се добрали до публичния ресурс на страната и ще останат завинаги в мемориала на националните предатели. Това обаче ще се случи по-нататък. В един следващ исторически период. Днешният български ден е само една от неговите чернови.

В днешния български ден Борисов се опитва да внуши, че е загрижен за съдбата на страната - същата страна, в която той и съучастниците му вилняха безнаказано и нагло с подменени самоличности пред очите на услужливата тиражна журналистика.

Борисов се готви за голямото си завръщане

В днешния български ден лидерът на ГЕРБ говори за “справедливите искания на протестиращите”, за “уважение към упоритостта и последователността на усилията на всички, които 80 дни не се отказват от протестите”. Той казва всичко това, като удобно подминава факта, че гневът избухна по време на неговото управление, че непоносимостта към стила “Борисов-Цветанов-Фидосова и прочее алчни персонажи” е непоносимост непреодолима, абсолютна.

Заветната цел

Стремежът на Борисов да опакова в черно-бяла реторика марша на жълтите павета има за цел самият той да бъде припознат като един от “добрите” и да завихри около собствената си персона “всеки гражданин и всяка партия, които искат оставка на правителството и незабавни избори”.

Би било жалко, тъжно и доста разочароващо, ако „Протестна мрежа” и “всяка партия, която иска оставка на правителството и незабавни избори”, не си дават сметка за това.

Би било съсипващо, катастрофално, ако Протестът не бъде удържан върху територията на смисъла и морала, ако бъде употребен, измамен и предаден. Днешният 4 септември е първият тест за имунните защити на гражданите.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Господа Станишев, Борисов, Орешарски..., благодарим ви!

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

За два месеца протести улицата се научи да диша заедно. Да прави дисекция на политическата лъжа. Стана устойчива срещу демагогията. Това е един от подаръците на сегашния политически елит на страната, пише Еми Барух.

Беше точно преди два месеца. На 14 юни. В една петъчна сутрин. Поканена да участвам в “голямото жури” на Дарик радио, се озовах в студиото с останалите гости на предаването, които - като мен - току що бяха загубили ума и дума. Току що беше оповестено назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Всички се държахме като статисти в една наподобяваща “1984”-та оруеловска антиреалност.

В началото бе шокът. Дори слово нямаше. Май всички заеквахме пред микрофона. Смъртоносното салто на една лицемерна до цинизъм власт се случваше пред очите ни. И ние, свидетелите на поредния политически погром, в този момент се чувствахме като след саблен удар. Без дъх. В потрес. Не защото бяхме тотално декласирани наивници. А защото обитавахме илюзията, че крачим през междинно време. Че след обществения разпад, сътворен от Борисов и Цветанов, бавно се връщаме към някаква нормалност, към някакви правила. Вярно, политически оцветени, но поне привидно ясни.

Отрезвяването

Случи се точно обратното. Бяха нужни само няколко часа, само няколко дена, за да стане всичко по-нататък ясно и прозрачно. Да разберем, че пред очите ни се разиграва дирижиран саботаж и безобразен срив на легитимности. Експертната претенция на “сегашните”, която ни беше поднесена като близалка за балами, не се различаваше по същество от мафиотските маниери на “предишните”. Нещо повече -моралната патетика на новата тристранна коалиция започна да звучи по-отвратително от грубата простащина на Борисов поради перверзната употреба на нравствена лексика и суетната автогероизация на най-речевитите парламентарни солисти.

Хората протестират и срещу безобразния срив на ценностите в България

Подаръците

Днес, два месеца след онзи 14 юни, именно на тях трябва да благодарим. Масовата дискредитация на политическия елит е подаръкът, който Станишев, Местан/Доган и Орешарки поднесеоха на електората. Те създадоха убедителна жива картина на национално обречена безизходност. На този фон, един след друг, като в зловеща пантомима започнаха да надничат алчните фигури на “неразкаяните динозаври от прехода”, които се опитват да извършват “зрелищни метаморфози и своеобразна акробатика под купола на българския политически цирк” (по Н. Михайлов).

Само че куполът се срути. Въжетата се скъсаха. Трамплинът се разплете. Улицата изговори - не, изкрещя: Край на спектакъла!

Това се случи за първи път точно преди два месеца. Оттогава до сега улицата се научи да диша заедно. Улицата се научи да прави дисекция на политическата лъжа. Улицата получи дози резистентност срещу демагогията. Това е също подарък от Станишев/Доган/Местан/Орешарски/Борисов и компания...

На 60-ия ден от началото, нека им благодарим за цинизма и нахалството. Този опит ще ни е полезен и след като те паднат от власт.

Автор: Е. Барух; Редактор: Е. Лилов

DW.DE

Щрак, Борисов на портрет

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Един кадър от кулоарите на българския парламент казва повече от хиляда думи. На него виждаме как Бойко Борисов се готви за голямото си завръщане. Виждаме и кой му помага.

Коментар на Еми Барух:

Малко преди края на политическия сезон и веднага след като Бойко Борисов реши да върне депутатите на ГЕРБ в парламента, във виртуалното пространство се появи един кадър от кулоарите, който се превърна в поредната метафора на отношенията между власт и медии в България. Обективът е запечатал самодоволната снизходителност на бившия премиер, обграден от десетина очаровани репортерки. Някои държат микрофон или бележник, други нищо не държат. Единственото, на което държат и първите, и вторите, е да са възможно най-близо до “Него”, да попаднат в “Неговото” полезрение, да привлекат “Неговото” внимание. Уловена в миг на откровена наслада от докосването до Борисов, тази групичка представлява нещо като жива картина на сервилността, нещо като ирационално съглашателство - привидно невинно поради своята спонтанност и видимо опасно поради своята поливалентност.

Ето ме!

Фигурата на самия Борисов издава доволство - той е отново в центъра, неговата патологична потребност от внимание е задоволена, погалено е егото му, оправдани са очакванията му: човекът не само не е забравен, той е все така харесван, очакван и желан.

Въпросната снимка

Този уловен от камерата миг създава усещането, че над всичко доминира едно особено хищническо надмощие, което не оставя никакво съмнение у наблюдателния зрител - като добре трениран хърделист Борисов се е върнал отново на пистата и след първия сигнал ще хукне да прескача препятствия.

Разказвам този кадър както поради някои специфични медийни гледни точки при отразяването на протестите (чиито автори са вероятно сред същата репортерска компания), така и поради очевидното несъответствие на топосите в маршрутите на протестиращите, които не пропускаха партийните централи на БСП и ДПС, но често пъти пропускаха партийната централа на ГЕРБ.

Вярно е, че най-ярките гласове на протеста ясно произнасяха името на Борисов; вярно е, че неговият лик висеше редом с освиркваните физиономии на Пеевски, Станишев, Орешарски, Цветанов, Доган и Местан. Но е вярно и това, че сериозни анализи в тиражните медии, които отчетливо да показват връзката между кабинета ГЕРБ и кабинета БСП-ДПС-Атака, нямаше.

Целта на Борисов

Разказвам този кадър и поради още една причина - след лятната новина от вчерашния ден Борисов (и неговите хора) ще застанат отново пред лъскавото медийно огледало, ще разчитат на неговите внушения, за да поддържат търсения  имидж на действена и национално отговорна опозиция.

Частичното вето на президента Плевнелиев върху актуализацията на бюджет 2013 се яви точно навреме за желания от Борисов “авто-рестарт”. Прави впечатление обаче, че не аргументите, изложени от Плевнелиев, са “активната съставка” на Борисовия призив за мобилизация. (Нека си спомним, че през 2010 година ръководеното от Борисов правителство - с Плевнелиев като министър в него - направи по същия начин актуализация на бюджета;  решение, което преди два дни Плевнелиев - вече в качеството на президент - определи като грешка.)

По-важната цел за Борисов е Реформаторският блок. С присъщата му лукава стратегическа адаптивност Бойко Борисов предложи на Реформаторския блок “да излезе с общ план за сваляне на правителството и за съвместно управление”.

Борисов обича микрофоните

Какво предстои да видим и чуем?

Това не е първият опит на Борисов да се приплъзне към “автентичното дясно”, за да бъде припознат от избирателя като носител на промяната и да се подреди до хора, които отстояват морална политическа парадигма.

Не закъсня, разбира се, категоричната реакция на Меглена Кунева. По повод изявлението на Борисов, отправено към партиите в Реформаторския блок, лидерът на ДБГ за пореден път обясни, че “Движение България на гражданите” не се занимава с механично събиране на проценти. И продължи: “Дано за председателя на ГЕРБ да стане ясно, че в реформаторското обединение сме събрани партии, които вярват в общи идеали и имат общи ценности, а не са заедно за механично сливане на проценти и за участие във властта на всяка цена”.

Дали и до кого ще стигне това послание, зависи от новата конфигурация на отношенията между власт и медии в България. Казано по друг начин - от следващата журналистическа свита, с която фоторепортерите ще щракнат Бойко Борисов в кулоарите на българския парламент.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Да слушат ли Вигенин?

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Какво се случва, когато личните възгледи на посланика се разминават с политиката на държавата, чийто представител е той? За първи път си зададох този въпрос по времето на Живков. Задавам си го и днес, пише Еми Барух.

Задочният диалог между министъра на външните работи Кристиан Вигенин и постоянния представител на България в ООН Стефан Тафров, който стана обект на многобройни коментари, засяга три теми от различно естество, които се отнасят до различни аспекти на съвременните схващания за професионален морал, политическа коректност и лична свобода.

Първата е свързана с формалния прочит на Професионалния кодекс на служителите в дипломатическата служба, който бе приет преди два дни. Издържан в меката тоналност на всички подобни пожелателни инструкции, този текст обръща внимание на изискването посланиците “да не компрометират ефективността на изпълнението на служебните си задължения чрез публично изразяване на лични възгледи и политически убеждения“. Тук спор няма - този своеобразен “код за конфиденциалност” е най-логичното и естествено изискване към всеки висш представител на институцията, формираща единната външна политика на държавата. Нещо като “conditio sine qua non” за пригодност към тази професия.

Дрескодът на посланика

Посланикът е особена фигура във висшата имиджова йерархия на държавата - той е по условие екстериториалната власт, висшият пилотаж във водовъртежа на писаните и неписани пластове на международните контакти. В негово лице правителството припознава себе си. И той - ex officio - се идентифицира с правителството.

Стефан Тафров

Професионализмът на висшия дипломат изисква съвършен синхрон по отношение на приоритетите, съгласуваност при тяхното отстояване, респект към йерархията, туширане на различията (ако има такива), балансиране на нюансите и съвместяване на необходимата политическа коректност с изискуемото политическо представителство.

Нарушава ли това личната свобода на индивида? Естествено. Има такива професии, при които етичното поведение, етикета и дори естетиката императивно налагат своя дрескод даже когато личността крачи в извънработно време и встрани от служебните коридори на своята мисия.

Какво се случва обаче, когато личните възгледи и политическите убеждения на посланика се разминават с официалната политика на държавата, чийто представител е той?

За първи път си зададох този въпрос преди много години, по време на едно от най-отвратителните безобразия, сътворени от режима на Тодор Живков - смяната на имената на българските турци.

Спомени от едни мракобесни времена

Тогава до всички български посланици в чужбина е била изпратена подробна инструкция как да обясняват на света престъпленията, които извършва българската власт с един милион от своите граждани. За престъпления, разбира се, никой не е говорил. Била е подготвена подходяща агитационно-пропагандна литература, били са надлежно преведени подходящи информационни материали, които да създадат законова привидност на държавните безчинства. Със сигурност не всички дипломати от онова време са били равнодушни към случващото се. Сигурно е обаче, че всички са изпълнявали заповедите на т.нар. Първи партиен и държавен ръководител.

Как са го правили, се питах, съзнавайки абсурда на това безполезно възклицание, съзнавайки както мракобесието на онова време, така и обстоятелството, че единственият истински почтен в онзи момент избор е било да напуснат, да се махнат, да не лъжат...

Как е възможно от 8 до 5 да представляваш държавата, а вечер да се възмущаваш от нея - се питам и днес, без да правя евтин паралел между онази и тази власт.

Онази власт беше дискредитирана пред света поради бруталното нарушаване на човешките права. Морална беше погнусата от лидерите на някогашната комунистическа партия. Морално е и днес възмущението, което вече втори месец сплотява хиляди хора, отвратени от лицемерието на една нагла политическа подмяна.

1989 година: "Голямата екскурзия"

Днешната власт се дискредитира в своя “първи работен ден” и бе изобличена от няколко световни медии, от няколко посланици на държави-членки на ЕС, от няколко висши представители на Европейската комисия.

Днешната власт извърши (и продължава да върши!) предателство към целия български народ по един нравствено противен начин. Как е възможно качествени хора да партнират на тази власт?!

Свободата да възнегодуваш

Разказът за случващото се през последните 55 дни се явява обременен от шизофренната раздвоеност на част от самите разказвачи: изискани представители на елита, носители на морална претенция и европейска универсалност, висши професионалисти и експерти съжителстват с двуличието на властта по един сам по себе си двуличен и морално укорим начин. Суета? Дефицит на почтеност? Меркантилност или просто его-моделиран, международно остойностен, старателно култивиран професионален нагон?

Някога в България имаше един ръководител, една партия, една власт. Територията на свободата беше по-скоро имагинерна величина. Какво е качеството на свободата днес обаче, ако дори така нареченият елит не успява да застане на санитарно разстояние от тези, които продължават да вършат предателство към целия български народ?

Що се отнася до задочния диалог Вигенин-Тафров, необходимо е да се добави уточнението на дирекция “Информация” на МВнР: Приемането на професионалния кодекс на служителите в дипломатическата служба “не е основание за ангажирането на дисциплинарна отговорност на служителите и не ограничава техния личен живот и право на свободно изразяване”. Толкова по темата за професионалния морал, политическата коректност и личната свобода на посланиците.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Какво пропуснахме, докато протестирахме

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Казусът "Ситнилски" (и казусът "ВСС" въобще) отразява цялото коварство на симулациите, които ни заливат. Опитваме се да разгадаем кой зад коя маска се крие, но не успяваме. Защото всичко е привидност, задкулисие, мафия.

Коментар на Еми Барух:

Едва ли някой се е усъмнил в достоверността на съобщението, че близки до Ситнилски прокурори са лобирали за избирането му за член на Висшия съдебен съвет. Така е в България. Модерното понятие “лобизъм” има най-различни производни в родната публичност. Ако проследим разнообразните примери за ходатайства, застъпничества, посредничества и връзкарства, ще добием пъстър сбор от устойчивите практики за смесване на личния с обществения интерес.

В същото време едва ли някой се е усъмнил в основателното предположение, че уличаващите Ситнилски и компания записи са извадени тенденциозно от “гардероба със скелети” (по Сотир Цацаров) точно в онзи момент и с точно определена цел. Това неслучайно съвпадение с други събития по същото време (разчистване на сметки във връзка с избора на ръководител на Софийска градска прокуратура - прокуратурата, която следи за нарушенията на депутати, министри, магистрати) отразява цялото коварство на симулациите, около които се лутаме като в сбъркан чертеж с много разклонения.

Камен Ситнилски

И пак задкулисие...

Опитваме се да разгадаем зад коя маска коя личност се крие - и се проваляме. Защото съществуващите регламенти и правила са привидности, заблуда. Те съставляват онази непропусклива мрежа на двойнственост, която апаратните играчи знаят как да заобикалят и превръщат в удобен трамплин, в ускорител за лична изгода, в инструмент на едно от най-популярните днес понятия - българското задкулисие.

Задкулисието в съдебната система - нека не забравяме това - е особена и опасна зараза, която срива имунната система на обществото и парализира всички негови жизнени функции. В този лабиринт няма “невинно” ходатайство. Доказаната схема “ти на мене - аз на тебе” е поли-функционалeн щам, силно заразен и много прилепчив. Съставен е от бартери, размяна на услуги, пари, влияние и други изгоди, чиято истинска “цена” по условие остава скрита.

Когато всичко това бъде имплантирано в основополагащата система на модерната демокрация, в която по дефиниция магистратите трябва да са политически неутрални, абсолютно независими и подчинени единствено на закона, разпадът на обществената конструкция става неизбежен.

Отвъд казуса "Ситнилски"

Казусът „Ситнилски” е в случая просто отправна точка към най-важната и най-трудна за публично обсъждане тема - етичните норми в правосъдието. Той е само едно от доказателствата за съмнителния пътен лист на най-висшия административен орган на съдебната власт - ВСС. Тази удобно подбрана върховно-съсловна организация, на която по конституция е възложено да осигури независимостта на съдебната власт и за която се предполага, че обединява юристи с високи професионални и нравствени качества, продължава да трупа доказателства за конюнктурни реверанси, услужливо кадруване и липса на професионални стандарти. Това бе демонстрирано по време на последните конкурси за кариерно израстване на съдии и прокурори,  когато в рамките на по-малко от половин час ВСС взе две коренно противоположни като разбиране на закона решения; бе демонстрирано още по-брутално и покрай откровеното нежелание на членовете на ВСС да подкрепят предложението на Калин Калпакчиев за унифициране на правилата за формиране на съдебни състави, така че да бъде гарантирано случайното разпределение на делата и с помощта на подходящ софтуер да бъде елиминиран човешкият фактор - единствената променлива в уравнението, която е податлива на корумпиране.

Членовете на ВСС са по дефиниция хората, призвани да решават въпросите на почтеността в системата

Случайното разпределение на делата е кръвоносната система на независимото правосъдие. Случайното разпределение на делата е превенция срещу корупцията. Нека не забравяме, че според изследване на международната организация Трансперънси Интернешънъл съдебната система е вторият най-поразен от корупция обществен сектор в България.

По-опасно от скандала "Пеевски"

Нарушаването на случайното разпределение на делата е съизмеримо и дори по-опасно от скандала “Пеевски”. Случайното разпределение на делата е антивирусната програма в матрицата. Защита срещу произвола на всички инициали в тефтерчетата на Златановци. Случайното разпределение на делата е усмирителна риза за Цветановци, Борисовци, Догановци, Сидеровци... Нарушаването на този принцип има много лица и много имена. Поради това не е възможно проблемът да бъде “персонифициран” и “скандиран” от протестиращите. Общият знаменател обаче се съдържа в най-популярната през последните петдесет дни дума - мафия.

Когато наесен се върнат на жълтите павета, протестиращите трябва да поискат именно това - презареждане на съдебната система, гарантиране на правила за формиране на съдебни състави на принципа на случайния подбор. Трябва да го поискат по един категоричен начин от висшите администратори на Темида, от хората, призвани да решават въпросите на почтеността в системата. И на първо място трябва да го поискат от институцията, овластена да осъществява надзор и ръководство на всички прокурори в страната - институцията на главния прокурор Сотир Цацаров, чието влияние над членовете на ВСС е безспорно.

Автор: Еми Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Игричките с ''платените'' протестиращи

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Един от най-баналните примери за елементарна манипулация е да заявиш на всеослушание, по възможност “от телевизора”, че някой на някого е платил, без да е ясно нито кой, нито на кого, нито колко, нито защо, нито дали...

Коментар на Еми Барух:

Някой на някого е платил... И то за нещо, което не може да бъде пипнато, нито остойностено - маршрутите на хората от протеста, които от седмици насам настъпателно и заразително се явяват на уреченото място и в уречения час, за да преживеят заедно споделената емоция на своя закъснял политически марш. В него участват три поколения граждани. Кой на кого е платил, дали е платил и по колко - всичко това са догадки в мъглявината на слуховете, анонимна клевета, която дъвчат от скука тук и там, за да придадат “достоверност” или “цвят” на преразказите за актуалните политически събития.

Протестът и провокаторите

Такава манипулативна, тенденциозно изкривена и его-центрирана фраза произнесе Мартин Захариев - его-фиксираният бивш издател на някогашното култово списание “Егоист” (и на друга лайф-стайл книжнина от категорията на “Плейбой”). Този народен представител от така наречената гражданска квота бе уличен в политическо хамелеонство веднага след като се появи в листите на БСП. Но не за неговата парабола от Бойко Борисов до Сергей Станишев ми е думата. А за онова псевдоприсъствие на псевдомодерни, псевдоалтернативни “копи-пейст” продукти, с които се свързва професионалната му кариера, за тенденциите, наложени от тях, които успешно замазваха дневния ред на обществото и възпитаваха една добре описана от Владислав Тодоров порода на “гримирани подражания”, индивиди, които “парадират с вторични културни белези”; “размазани копия на чужди представи, на чужди поведения”; за онази подмяна на социалната рефлексия с огледална съзерцателност, която пост-социалистическият лайф-стайл предложи на отегчените от цикличността на политическите сезони “нови млади”.

Платените лица от протестите вече били "изкарали достатъчно пари, за да отидат на море", заяви депутатът от БСП Мартин Захариев

Когато чух манипулативното твърдение на Захариев за платените лица от протестите, които “вече са изкарали достатъчно пари, за да отидат на море”, очаквах поне някои от “многото негови приятели” да реагират мигновено. Нищо такова не се случи. Очевидно тези добре известни личности (които се движат в осветените пространства на медийния комфорт и кипят в суетния пиар на една парадираща конюнктура) присъстват на жълтите павета първо защото предчувстват промяната и второ заради “тренда и лайф-стайла”, а не заради моралната погнуса, която обединява пъстрото множество на протестиращите.

Отсъстващите

В това пъстро множество се забелязват различни отсъствия, като особено ярко е именно отсъствието на онези някогашни “нови млади”, псевдобунтарите от ранните години на прехода, чиито различни разкази биха могли да съставят колажа на нашето съвремие, да създадат цялостна картина на всичко онова, което днес за краткост наричаме провал на прехода. Само че тези разкази ги няма. Авторите избраха или да мълчат, или да емигрират в една естетизирана отстраненост между колективното вчера и индивидуалното утре, безразлични към политиката, етиката, бита и морала. А издателят избра фалша и депутатския маскарад.

В интерес на истината “Егоист” беше нещо като притегателен център на тренд-провокатори, някои от които успяваха да преработят случващото се през собствената си чувствителност, но то оставаше капсулирано в едно “Аз”, изолирано от бита наоколо.

Беше култово списание. С бляскави текстове. Събра най-талантливите писачи, които се отнесоха иронично и отстранено към търкалящите се в анонимна летаргия поколения, включително това на родителите. Не ги осъди. Родителите бяха живели покорно, бяха работили прилежно и бяха отгледали успешни синове и дъщери. Отнесе се към тях с нещо средно между пренебрежение и презрение. Все едно, че ги няма. Все едно не съществуват.

Азбука на протестната култура

Заедно

Днес родителите и децата се срещат може би за първи път на политическата улица. За първи път обсъждат заедно в забавен каданс всичките пропуснати години на прехода. Може би за първи път говорят и мълчат без преводач. Всяка вечер се явяват на уреченото място и в уречения час, за да преживеят заедно споделената емоция на своя закъснял политически марш. Заедно е важна дума - отсъстващо от десетилетия състояние на общност. Може би заедно ще успеят да попълнят липсващите страници на националната памет. И да сглобят мозайката на миналото. Днес те създават упорито азбуката на протестната култура в съвременна България. Пишат я безплатно.

А какво говори за тях един някогашен издател на едно несъществуващо вече списание, е за повечето подробност без значение.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Орешарски, кажи си!

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

След случилото се през нощта на 40-ия протестен ден премиерът Пламен Орешарски окончателно се сниши. И окончателно затвърди подозренията, че е заложник на някаква срамна тайна. Кой и защо го постави на колене?

Коментар на Еми Барух:

Ледена отстраненост от официално заеманата държавническа роля демонстрира министър-председателят на България в своето циркулярно писмо, с което напомни за себе си след едно държавнически непростимо снишаване.

Да се снишиш - според наръчника за политическо поведение на някогашния “първи партиен и държавен ръководител” Тодор Живков, е препоръчителна тактика за оцеляване, когато навън вилнее политическа буря. Да се снишиш означава да станеш по-нисък, по-тих, по-кротък, по-незабележим, по-невидим, по-наведен. (Колко по-наведен?) Да се снишиш означава да оцелееш. Да удържиш, да продължиш. (Докога да продължиш?) Означава да пренебрегнеш вълненията на хиляди избиратели, негодуванието на хиляди граждани, възмущението на наблюдателите, презрението на улицата и недалновидността (или провокацията) на властта, панически оплетената в собствената си безизходност.

Той и господарите му

Капсулирана в абсурдната си изолация, непригодна, неприлична, днешната българска власт произведе антисъбитие, написа цветен донос срещу себе си, чиято значимост може да бъде измерена безпогрешно по мигновената реакция на световните медии.

Агенциите снимаха, интервюираха, показваха, коментираха. А Орешарски мълча. След това разпространи текст, но не произведе нито звук. Самият избор на тази форма е или демонстрация на арогантност и презрение към хората, които останаха на площада през нощта на 40-ия протестен ден, или белег за неосъзнаване на значимостта на случилото се.

България ври и кипи

Думите в тиражирания от пресслужбата на министър-председателя текст говорят красноречиво за шизофренно поведение. Обявявайки се против “опитите за погазване на правовия ред, свободите на гражданите и върховенството на закона”, г-н Пламен Орешарски пропуска, че с действията и назначенията в първия, втория, третия ешелон на властта той и неговите господари създават предпоставки именно за погазване на правовия ред, свободите на гражданите и върховенството на закона.

Истината

Призовавайки “институциите да останат на висотата на отговорността, с която са натоварени, а всички обществени групи да проявят воля за диалог в името на запазването на авторитета на европейска България и сигурността на всички български граждани", г-н министър-председателят пропуска, че форматирани според диктовката на невидими за обществото господари, институциите няма как да останат на висотата на отговорността, с която са натоварени, че е невъзможен диалогът, когато е взривено доверието, че всеки следващ ден срива авторитета на страната и че по модела “Пеевски” България никога няма да бъде европейска.

Тази негова наложена или съзнателна неадекватност е елемент от цялостното му политическо поведение и издава отвратителния факт, че този висш банков експерт е заложник на някаква срамна тайна. И няма никакъв, никакъв начин човекът Пламен Орешарски да изчисти позора от името си, ако не КАЖЕ кой и защо го постави на колене.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

След 40-ия ден: предчувствие за буря

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Вчерашният ден на протеста беше по-различен от всички предишни. Непоносимостта между онези, които обитават бункера на властта, и тези, които от 40 дни викат "Вън", изригна заплашително. В далечината вече се долавя тътен.

Коментар на Еми Барух:

Борбата срещу улицата е обречена борба. Тя стана парадоксално абсурдна от момента, в който народните представители превърнаха парламента в бункер. Зад неговите ограждения твърдяха, че се творят бодро закони - “в името на народа”. Твърдяха, че се създават норми, правила, регламенти (за същия този народ). Независимо от това народът - и по-точно най-гласовитата част от него - вече 40 дни стои отпред и вика: “Вън!”.

Онези вътре и тези вън

40-ият ден на протестите беше по-различен от всички предишни. В набъбналото напрежение на неговата имплозия се съдържа заплашителната кулминация на абсолютната взаимна непоносимост - между онези вътре и тези вън.

Със сигурност не всичко в “бункера” е злоумишлен заговор срещу мнозинството българи и държавата България. Със сигурност съществуват рационални опити за поддържане на някакъв баланс на кризата. Но те наподобяват обречено усилие за спасяване на отломките от напуснато обиталище.

Между онези вътре и тези вън вече не съществува възможност за смислен разговор. Бяха изгорени мостовете, беше разрушен единственият възможен комуникационен код в демократичното съжителство - елементарната почтеност, доверието.

Обсаденият бункер на властта

Именно в това се състои драматичният провал на днешната, на вчерашната и на онзиденшната българска власт. На Станишев, на Борисов, на Сакскобургготски, на Костов... Отвращението от всички натрупани измами за близо четвърт век парадна демокрация изригна задъхано, синкопично, неравно, автентично. Погнусата на хората от цинизма на управляващите се изсипа по улиците на големите градове в нестроен и разбъркан безпорядък. Това е закъснелият синтаксис на едно незряло гражданско общество, което заявява себе си с 23-годишно закъснение.

Затишие пред буря

Именно поради това бълбукащата енергия на протеста се оказа непреводима в предложения от Вивиан Рединг формат за разговор. Само няколко часа след нейното отпътуване от българската столица в София се отприщи поредният бент на гражданското недоволство. Стаената съпротивителна мощ на улицата подсказва приближаване към отвъдните състояния на мирния протест.

Нощта е спокойна като пред буря. В далечината се долавя предчувствие за тътен.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE