Разплатата на Борисов

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Броени часове след телевизионната изповед на Мирослав Найденов, с която започна показната разправа между главатарите на клана ГЕРБ, Бойко Борисов каза нещо много, много важно. Нещо, за което дълго ще си спомняме. Уви...

Коментар на Еми Барух:

Това, което ни каза Борисов, е всъщност едно обещание: че и занапред ще управлява така, както управляваше досега - арогантно, еднолично, безочливо. В предупреждението “политиците да си мерят приказките, защото след 12 май ще дойдат да си говорят с мен” се съдържа цялото презрение, с което Бойко Борисов прегази българската публичност. Изречени само часове след телевизионната изповед на “беззащитния” Найденов, с която започна показната разправа между главатарите на клана ГЕРБ, тези думи са закана за разплата. Първо със своите, после с чуждите. Макар че голяма разлика между едните и другите за Борисов няма.

Падението

Но не заканата на бившия премиер е интересна. Интересна е средата, която му позволи да добие това самочувствие, средата, която не санкционира демонстративния възход на неговата безпардонност. Защото Борисов ще си отиде, но тази среда ще остане.

В политическия елит на страната (освен найденовци, цветановци и фидосовки) имаше (и има) подготвени професионалисти, хора с успешна кариера и доказани качества. През всичките четири години от ерата Борисов обаче нито един от тези, които участваха в управлението, не направи и намек за несъгласие със стила на премиера. Стил, който беше оскърбление не само за неговия екип, но и за цялата държава.

"Най-малко Миро може да се оплаква от Цветан Цветанов. Той винаги е имал неговата подкрепа", заяви Борисов по повод обвиненията на Мирослав Найденов, че Цветанов е подслушвал всички министри от ГЕРБ

Министрите - помним този срам - заявяваха един през друг, че да ги подслушват е в реда на нещата. Цветанов сияеше. Останалите мълчаха. В това число и днешният президент Росен Плевнелиев.

Падението следователно е всеобщо. Виновни са всички. Отказът да се коментира бруталното нарушаване на базисни демократични принципи никога не остава ненаказан. А опитите да бъде разказана историята на групировката ГЕРБ като напрегнат сюжет между “добрите” и “лошите” е поредната демагогия на разни “политически мухльовци” (по Ани Илков).

Безсилието

Впрочем, Бойко Борисов унизи не само своите покорни подвластни. Бойко Борисов унизи и интелигенцията. Той я купи, подчини, употреби и захвърли. Като ненужен и презрян паразит. Неуважението и подигравателното отношение на Борисов към хората с дипломи, към “белите якички”, към знанието като ценност е един от най-успешните му популистки ходове. В това се състои разрушителната мощ на неговите последователи, пред които презряната “интелигенция” е безсилна. Защото Бойко Борисов ще си отиде, но “политическите мухльовци” ще останат.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Пощадете "човека с отвертката"!

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

В цялата врява, която наричат разнищване на скандала с подслушванията, ще пострада може би само един - мъжът, станал известен като човека с отвертката. Нищо чудно всъщност - в България често става така, пише Еми Барух.

Днес Комисията на Европейския парламент по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи обсъжда данните на прокуратурата за незаконните подслушвания, организирани от поделение на силовото ведомство в България. Вчера тази тема попадна в критичния доклад на Държавния департамент на САЩ. А онзи ден - след триседмично закъснение - въпросът за нерегламентираното използване на СРС бе коментиран от българския президент.

А Първанова?

Нито веднъж обаче не чухме ясно изразена позиция от страна на служебния премиер Марин Райков и ръководителката на силовото министерство Петя Първанова - и двамата назначени от президента Плевнелиев. Нещо повече: оскъдните публични изявления на министър Първанова показват озадачаваща дистанцираност от горящото гърне, което клокочи в кухнята й. Нейното лаконично съобщение, от което научаваме, че “следващата седмица” ще се чака писмения доклад от прокуратурата, който тепърва ще се анализира, “ще се консултира с експерти” и “евентуално ще се предприемат мерки”, създаде подозрението за тенденциозно протакане и опит за печелене на време. Следващата седмица е практически ваканционна. До изборите - период, накъсан от Великденските празници, остават де факто осем работни дни. А това време е абсолютно недостатъчно за анализи, експертизи, предложения за законови промени или изготвяне на “ясни регламенти за работа с мобилната техника за подслушване”, както настоя главният прокурор Сотир Цацаров.

Министър Първанова

По повод критичния доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права президентът Росен Плевнелиев заяви в началото на седмицата, че част от решението е да посочиш проблема. Част от какво е отказът да го сториш въпреки “фрапиращите разминавания” в документацията, за които ни съобщиха в първия момент проверяващите прокурори? И ако проблемът е видим с просто око и от Брюксел, и от Вашингтон, но остава невидим от сградата на улица “6 септември” № 29, това симптом за какво е?

Страната, в която...

Софийската градска прокуратура повдигна в понеделник обвинения срещу настоящия и двамата бивши шефове в дирекцията на МВР, която отговаря за използването на СРС. Служителят, станал известен като човека с отвертката, също е обвинен - заради опитите му да повреди митичното записващо устойство. На фона на противоречивите изявления на Петя Първанова, която веднъж казва, че не се съмнява в заключенията на прокуратурата, а в следващия момент отхвърля възможността в МВР да се подслушва незаконно, е твърде възможно от четиримата обвиняеми да пострада само един - човекът с отвертката. В страна, в която “подслушването е държавна политика от десетилетия” (по Огнян Минчев), но това изглежда не е достатъчно, за да мобилизира гражданската енергия срещу това явление, често става така... На кладата биват хвърляни "хората с отвертките" - тях горим, тях размахваме.

Така че - има голяма вероятност човекът с отвертката да стане изкупителна жертва на една насочена към глуха линия композиция. Единствената засега материална следа, единствената физически конкретна улика, която ще остане между кориците на това дело като тъжна метафора на неизградената ни демокрация, е една отвертка. А кой е звъннал на човека с отвертката и му е разпоредил да я грабне и да се втурне към оборудвания с антени ван, може и никога да не разберем.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Мълчанието на Плевнелиев

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

"Най-чудовищната афера в новата история на България" разтриса страната вече три седмици. А какво прави президентът на всички българи? Мълчи, безмълвен е. Никаква реакция, никакъв коментар, никакъв укор. Само мълчание.

Коментар на Еми Барух:

Трета седмица след огласяването на “най-чудовищната афера в новата история на България”, наречена “Българският Уотъргейт”, президентът Росен Плевнелиев не намира за необходимо да направи официално изявление по въпроса. Това колкото странно, толкова и смущаващо мълчание кънти в клокочещото разнообразие на публичните догадки, обвинения и закани.

Непонятно, нелепо

След като двайсет и два дни цялото българско общество се занимава с това кой, кога, кого и защо е подслушвал, след като течът на секретни данни продължи да блика от пропуканите артерии на най-дискредитираното в момента ведомство, след като в публичното пространство продължават да се множат профили на хора от подземието, които години наред са държали невидими управленчески лостове, след като Председателският съвет на Европейския парламент взе решение темата за незаконното подслушване в България да бъде дадена за разглеждане на Комисията по граждански права, правосъдие и вътрешен ред, безмълвието на Плевнелиев започва да прилича на предумишлена “отстраненост”, която тласка президента на всички българи към една неподходяща за днешната политическа динамика доброволна изолация.

Това мълчание е още по-нелепо на фона на обстоятелството, че титаничният скандал, демаскиращ тайната власт на властниците, се случва в период, когато президентът представлява единствената институция, избрана от народа.

Няма го

Национално отговорното поведение в такива случаи не допуска дистанцираност, изключва удобното празнословие, не понася хлъзгавите клишета на дипломатичния консенсус. Крясък е нужен. Нужна е ярост срещу моралното похищение на държавата, ярост, артикулирана с болезнено откровение; нужно е мъжество, поведение на държавник, готов да застане срещу довчерашните си приятели - макар и “сам”, дори когато “други няма”.

И пак осъмнахме омерзени

Уви, от президентската институция и от назначеното от Плевнелиев служебно правителство се чува само мрънкане, някакъв миш-маш от клишета за “национално отговорно поведение”, “воля”, “пълно съдействие”, “ясни заявки” за “стабилност в тези турбулентни месеци”...

Двайсет и два дни след началото на поредния скандал осъмнахме загубени в превода, омерзени от подлия кабинетен шепот на политиците, от тяхната бездушна арогантност.

Фалшива би била всяка патетична реторика срещу днешното мълчание на българите, които излязоха на улицата заради цената на тока, но не и заради "цената на подслушването". След като президентът на всички българи не намери за необходимо да реагира, какво да очакваме тогава от обикновените хора...

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Игричките на Цацаров и Цветанов

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

В скандала около незаконното използване на СРС Еми Барух вижда признаци на симбиоза между проверяващи и проверявани. Главният прокурор Цацаров може да се окаже съавтор на сценарий за доказване на невинността на Цветанов.

От самото начало на своя седемгодишен мандат главният прокурор Сотир Цацаров започна да чертае особена професионална траектория, която се движи между хипотезите на логиката и хипотезите на закона. А при него тези две линии упорито се разминават.

Бяхме предизвестени за това още с встъпването на Цацаров в длъжност (в резултат на “опорочена процедура и безпрецедентна намеса на член на правителството при избора на висш орган на съдебната власт”, както написаха от Съюза на съдиите в България). Избран въпреки съмненията относно способността му да разграничава морално допустимото и правно възможното, Сотир Цацаров все пак получи кредит на доверие от обществото.

Кулминацията

Във вихъра на "Цветановгейт"

Към него - особено след настъпилата политическа криза в България - бе насочено вниманието на всички официални и неофициални центрове на власт с наивната надежда, че въпреки публично известните симпатии между бившия председател на Окръжния съд в Пловдив и бившия министър на вътрешните работи, тази близост няма да повлияе на държавното обвинение.

Не само че това не се случи: свидетели сме на последователност и настойчивост в странното жонглиране между хипотезите на логиката и хипотезите на закона. Своеобразна кулминация наблюдаваме в момента: докато тече проверката в МВР за незаконно използване на СРС, на публичната сцена произволно влизат и излизат фигуранти, статисти и солисти, без да е ясно кой е авторът и кой е режисьорът на тази недовършена пиеса за системно подслушване.

Интонационната енергичност на Цацаров, драматургичните обрати около подизпълнителите на поръчката (Николай Кокинов и Роман Василев, които ту са виновни, ту са невинни), битовите подробности, свързани с една отвертка и един харддиск, както и разиграваният съспенс около основния заподозрян (по чл. 34а от ЗСРС) Цветан Цветанов, около когото примката се затяга, ама наужким, водят до едно “обосновано предположение”: прокуратурата е възможен съавтор на сценарий за доказване на невинността на висшите ръководители на МВР и на съдебната власт, въпреки участието им в умишлено създадената система за злоупотреби и закононарушения.

Номерът е в добре известната на изпипаните престъпници практика - да не оставят следи, да няма писмени улики, които да бъдат използвани срещу тях. Това обяснява съзнателно поддържания хаос, умишлената бъркотия, една привидна каша, в която нарочно отсъства ред, отчетност и регламент.

Развръзката

До 12 май, когато ще се проведат предсрочните избори, Цветанов се ползва с имунитет. Което означава, че срещу него не може да се води разследване.

Още два факта навеждат на мисълта за симбиоза между проверяващи и проверявани, въпреки привидния абсурд на това допускане: 12 април беше датата, на която прокуратурата обяви, че ще излезе с доклад по сигнала за незаконно подслушване на политици и бизнесмени от МВР. На 12 април започна официално предизборната кампания в България. От 12 април до деня на вота бившият министър на вътрешните работи в кабинета „Борисов” се ползва с имунитет и срещу него не може да се води разследване.

Въпреки че в получения сигнал от лидера на БСП се съдържа конкретна и проверима информация (хора, номера, превозни средства), надхвърляща значително процесуалните стандарти, които задължават прокуратурата да започне наказателно производство, главният прокурор не намери за необходимо да образува досъдебно производство, обосновавайки това свое решение с анонимността на сигнала. Това означава, че цялата проверка до този момент е нещо като чернова, върху която всеки може да дописва, да трие или да перефразира, а думите на всички разпитани нямат никаква доказателствена стойност. Това означава още, че Сотир Цацаров ни покани на репетиция. А ние - наивници - ръкопляскахме и викахме актьорите на “бис”, и то преди изобщо да е започнало същинското действие на този съмнителен спектакъл...

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Тайната власт в България

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

В началото на тази седмица България трябваше да въстане. Просветният елит трябваше да се събере пред Съдебната палата, за да протестира срещу сплашването на журналиста Борис Митов. Трябваше, но не го направи. Защо ли?

Коментар на Еми Барух:

Свободата на словото не е ценност в България и нейната защита не е в състояние да мобилизира масово “гражданското общество”. Това стана ясно в първия работен ден от тази седмица, когато се очакваше близо хиляда души да се съберат пред Съдебната палата, за да протестират срещу опита на държавното обвинение да посегне на свободното слово. Чувствителност към темата и солидарност с журналиста Борис Митов от Медиапул, заради статията му “Българският Уотъргейт: А кой ще проверява проверяващия”, изразиха представители само на част от гилдията и десетина неслучайни минувачи. Каква е точната бройка и дали това е много или малко, е спорна тема.

Компрометиращи факти

Случаят е важен и заслужава специално внимание поради няколко други причини. Той илюстрира хроничните дефекти на правовия ред в страната и на днешната българска публичност. На първо място протестът пред Съдебната палата в понеделник показа съществуващото разцепление сред журналистическата колегия, отсъствието на солидарност от страна на работещите в печатните и електронни медии. Този факт е доста компрометиращ за професионалната състоятелност на пишещите хора. Защото свободата на словото - дори за репортерите в групировката на Кръстева-Пеевски-Василев & Ко - би следвало да бъде (макар и на теория) върховна ценност, единствено условие за професионална пригодност.

Липса на рефлекс срещу опитите на Властта да подчини Журналистиката или по-скоро пасивно безразличие бе демонстрирано и от страна на т. нар. просветен елит. Обикновено най-видните негови представители сутрин обикалят телевизионните студиа и обясняват колко е важна за демокрацията Четвъртата власт. Този понеделник те можеха, макар и лицемерно, вместо да разкажат, да покажат с присъствието си, че това наистина е така. Но не го направиха.

Журналистът Борис Митов

Как да очакваме тогава мобилизация и съпричастност от страна на обикновените граждани? След като липсва ясен анализ на връзката между свободното слово и правото на хората да бъдат информирани; между саботирането на разследващата журналистика и спекулативното прикриване на истината; между случайното разпределение на делата и начина, по който функционира тайната власт в България - как тогава да очакваме адекватна реакция от страна на множеството, което не е в състояние да се досети за всички възможни последствия от сплашването на един журналист заради публикация срещу прокуратурата?

"Внимание, зло куче!"

Впрочем, много е вероятно произволът, който си позволи прокуратурата по отношение на Борис Митов, да е нещо като сигнална ракета, нещо като предупреждение, нещо като негласен знак, нещо като “Внимание, зло куче. Стреля се без предупреждение. Прокуратурата е неприкосновена територия”.

Текстът, който стана обект на прокурорски произвол, нито е първият, нито ще бъде последният, в който се съобщава за смущаващи обстоятелства, за неприятни съвпадения, за погазени професионални правила от страна на прокуратурата, за нарушаване на реда при използването на специални разузнавателни средства. От началото на годината броят на публикациите по тази тема надхвърля 300 - един огромен масив от възможни и проверими констатации, които затвърждават представата за държавата като нарушител на основното право на личен живот на своите граждани.

Но и при този, както и при всички останали сигнали, които засягат управлението на ГЕРБ, станахме свидетели на демонстрация на недосегаемост от страна на прокуратурата, на отказ за разследване на фактите, изложени в журналистическите материали, на тенденциозна симулация, целяща да заблуди, да отклони, да прикрие, да подмени истината. А тя е една - съществуват достатъчно индикации, че Върховната прокуратура в лицето на главния прокурор Сотир Цацаров изпълнява политическа поръчка. И е въпрос на време тази доброволно приета от него роля да бъде демаскирана.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Паноптикум на верни хора

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Ако Европа имаше защитен механизъм, тя щеше да изключи България от своя съюз. Ако българският политически елит имаше чувство за срам, той щеше да поиска “замразяване” на членството на страната в ЕС, пише Еми Барух.

Освен че е “люлка на цивилизациите”, Европа стои върху световната карта и като изпитан социален модел, средище на културни стандарти, еталон за върховенство на закона, мерило за правозащитна взискателност и разработени схеми на икономическа солидарност.

А България? - Откакто е член на елитния клуб тя обитава балканския кръстопът като страна с провален социален модел, мерило за ниска публична култура, еталон за успешни корупционни практики, модел за продажни медии и пример за отсъствие на съсловна почтеност.

Защо изобщо сме заедно?

И свиква ли се с това? - Бих могла да отговоря на този въпрос с перефраза на класическата лема за народа, който си заслужава управниците. Този същият народ, който е втренчен в телевизионния екран и поглъща демагогията и цинизма, изричани с възторг от възторжени безсрамници, е предаден народ. Няма кой да му обясни от телевизора, че такива абстрактни неща като почтеността и достойнството влияят директно върху неговите доходи, че от начина, по който една европейска страна изпълнява поетите пред Брюксел ангажименти, зависят субсидиите за селското стопанство, например.

Ето малко актуална конкретика от последните дни: заради морално укоримото поведение на председателя на Върховния административен съд Георги Колев ще пострада имиджа на България пред Европейската комисия с всички негативни последици от това. Посоченият пример е от поредния скандал във Висшия съдебен съвет, който прекрати ключова проверка за случайното разпределение на делата. Най-вероятно, за да се прикрият неудобни за шефа на ВАС констатации...

Председателят на ВАС Георги Колев

За хората-етикети

Примерите, впрочем, са обидно много - дължим ги на “хора-етикети”. Техните имена се превръщат в синоними на определен тип поведение и добиват статута на нарицателно, стават илюстрация на начина, по който въпросните личности пресичат общественото поле, лишавайки себе си от онези пластове цивилизованост, които свързваме с професионалната етика.

Всяка епоха има своите хора-етикети. В привидната нормалност на българската битност тяхното роене е колкото обилно, толкова и обидно. Няма публична сфера, която да не блести с подобни човешки постижения. Съдиите имат своя “казус Марковска”, в социологията дефилира Радева, в журналистиката ненадминат е Бареков, в банковото дело - Василев, в издателско-следователския бранш - Пеевски. Стигаме до политиката... И спираме. Годините на т.нар. български преход попълниха панопникума от етикетирани политици, чиито гастроли из лабиринта на родната публичност оставиха мръсни следи, разпокъсана нищета и погубени мечтания. Около тях винаги са кръжали брокерите - същите онези, които наричат себе си елит, интелигенция. Същите онези, които флиртуват с властта и летуват в нейните резиденции. Същите онези, които могат да защитят всяка политическа платформа срещу съответното възнаграждение. Защото в крайна сметка винаги става дума за пари... От тук до изборите аргументите ще се множат. Въпреки липсата на политически платформи.

Какво ще стане след това?

София ще продължава да вегетира в килера на Брюксел. Европа няма да изключи България от съюза. В подписания договор за присъединяването няма такава клауза. Изключването на една страна заради неизпълнение на поетите ангажименти е хипотетична конструкция върху несъществуващото поле на общоевропейския морал, т.е. безсмислена реакция на фалша, с който живеем. И на фарса, който се вихри наоколо въпреки личните и национални трагедии, случили се от двете страни на Балкана през зимата на 2013-та година.

Автор: Еми Барух; Редактор: Емилиян Лилов

DW.DE