Феноменът, който може да промени България

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

"Скандалът "Пеевски" оголи всички онези схеми, които наричахме "задкулисие". Сега всичко е видимо, всичко е назовано. От нас зависи дали ще превърнем тази безпрецедентна криза в шанс за промяна", казва Антоанета Цонева.

„Погнусата от политическите върхушки, чието поведение години наред беше неморално, непочтено - тази погнуса беше детонирана на 14 юни с назначението на г-н Пеевски. Взривен е целият период на преход. Оголени са до краен предел всички онези схеми, които ние за удобство наричахме “задкулисие”. Сега станаха видими центровете на власт, лицата, имената. Този път всичко е назовано и е толкова ясно обозначено, че е направо страшно”, казва в интервю за Дойче веле Антоанета Цонева, председател на Управителния съвет на „Институт за развитие на публичната среда“.

Хората срещу мафията

Цонева посочва, че докато доскоро разговорът за политиката изцяло отсъстваше, в момента този разговор добива автентичност и думи като “свободните”, “гневните”, “почтеност” имат плътност в протеста: „Тези думи действително си върнаха своите значения, избягаха от кухия кънтеж на политическите речи и демагогските изяви. Когато хората на улицата казват, че са срещу мафията, която е обримчила медии, съдебна система, изпълнителна власт, разложила е до краен предел законодателната власт, те искат едно основно нещо - да сложат страната си на коловоза на правовия ред. Върховенството на закона е абсолютният приоритет на това обществено усилие”, казва Антоанета Цонева.

Според нея повечето протестиращи имат ясното съзнание, че сега може да се постигне повече от обикновено: „Хората не искат протестът им да бъде замърсен с някакви опити за социално инженерство и фалшиви послания. Протестът говори само с плакатите. Никой не смее да се качи и едно стъпало над него, да вземе мегафона и да говори “отгоре”. Това е специфична ситуация. За пръв път виждам такъв социален феномен, при който гражданите са заедно и голяма част от тях са по улиците и площадите с убеждението, че сме стигнали до предела, че се намираме в някаква гранична зона, която ще определя оттук нататък начина, по който изглежда нашето общо живеене”, посочва Цонева.

Антоанета Цонева

Кажете датата за изборите, господа!

Нещата, които трябва да се случат оттук нататък, са според Цонева следните: „Правителството да подаде оставка; в същото време да се направи опит за формиране на кабинет в рамките на този парламент, като след формирането на този кабинет, в същия ден и час, да бъде обявена датата на изборите. Това е необходимо, за да има възможност да се направят изборни правила. Трябва да е ясно на всички, че ако няма дата за избори, всички маневри ще изглеждат като шикалкаване и хората няма да им повярват. Правилата, по които ще се явим на избори, трябва да бъдат изработени под силен граждански контрол и натиск. Възможно е да се направи закон само за парламентарните избори, а след това новото мнозинство да изработи следващия изборен кодекс.

В целия този процес президентът би трябвало да изиграе основна роля - за да се направят консултации с политическите партии, за да се върви към развръзка и за да превъртим най-сетне зъбчатката на безвремието. Нашият шанс днес са именно такива политически действия и най-вече усилията на “свободните срещу мафията”, на хората, които искат правила за живота си и са готови да се изправят срещу олигархичния модел, който ги съсипва. Живеем в безпрецедентна криза, която трябва да преработим като шанс за промяна”, заключава Антоанета Цонева.

С Антоанета Цонева разговаря Еми Барух

Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Как да си върнем България

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

"Държавата ни е мафиотизирана и ние трябва да си я върнем. Вече направихме първата крачка, начертахме разделителната линия между нас и тях. И е много важно улицата да не се успокоява", казва Йонко Грозев пред Дойче веле.

Йонко Грозев, зам.-председател на „Движение България на гражданите”, има ясна представа за това кое е най-сериозното предизвикателство пред България: „Основната тема, около която трябва да постигнем консенсус, е как да се справим с окупирането на държавата от мафията. Държавата е мафиотизирана и ние трябва да успеем да си я върнем. Това е основното предизвикателство пред страната. Не икономиката, не външнополитическата ориентация, а именно това - мафиотизираните мрежи, които са проникнали навсякъде”, посочва Грозев.

Драмата на прехода си има име

Според Грозев този проблем произлиза от факта, че повече от 20 години България не успя да реши въпроса с наследството, оставено от Държавна сигурност. „ДС не само че не е чалгата на прехода - ДС е драмата на прехода. Не само като конкретни лица, а най-вече като логика на държавно управление. Управление през скрити зависимости, през рекет и изнудване. Начин на управление, при който нищо не е такова, каквото изглежда, защото винаги има скрити интереси. Начин на управление, който непрекъснато се възпроизвежда”, казва Грозев и добавя: „Няма лесно решение на този проблем. Няма магическо средство - като мажоритарни избори, пряка демокрация или нова Конституция. Тази логика на управление е проникнала в самата тъкан на обществото и справянето с нея ще иска усилия и постоянство.

Но ние направихме първата крачка. Начертахме разделителната линия между нас - тези, които не искаме да живеем в такъв свят - и тях. Затова е много важно улицата да не се успокоява. Нанесохме тежък удар на управлението на сенчестия свят, оставен ни в наследство от Държавна сигурност. Скритите интереси, които доминират решенията в управлението на държавата в момента, не могат да се съвземат от нанесения удар. И в опитите да го направят те започват да се конфронтират помежду си. Това е нашият шанс да ги извадим наяве. И в крайна сметка да ги преодолеем”, казва Йонко Грозев.

"На агората сме"

Йонко Грозев

Актуалната ситуация в България той вижда така: „В момента сме на агората. Намираме се в неструктурирана политическа среда и на първо място трябва да започнем да формулираме общото: кои са важните проблеми и как виждаме решенията. Това може да стане само чрез разговор - разговор спокоен, с уважение към всички участници в него. Само чрез такъв разговор ще започнем да изграждаме помежду си доверие. То е в момента най-дефицитната стока и без него нищо няма да постигнем”, казва Грозев и продължава: „В този разговор своята отговорност имат и съществуващите политически структури. Защото в един следващ момент, когато стигнем до формулирането на общ план, политическите структури ще трябва да поемат своята роля. Този общ план ще трябва да бъде преведен на езика на политическото действие. Без политически партии това е невъзможно. Но още не сме стигнали дотам и политическите партии не могат да придвижат този процес сами. Доверието в тях е прекалено ниско. Трябва им много активен диалог, помежду им, но най-вече с широката общност на граждански ангажираните хора и неправителствени организации. Аз си представям този разговор на две нива. Между неправителствени организации и граждански обединения от едната страна и политическите партии от другата. Този разговор ще е в началото вероятно доста хаотичен, но това не е важно. Важното е в този процес да се изграждат мостове на доверие - не само между участниците, но и между тях и избирателите”, посочва Грозев.

Къде са носителите на промяната?

Той смята, че провалът на досегашните опити да се възстанови десницата се дължи на факта, че пътят е отвеждал директно към договаряне между политици: „Приемаше се, че тези политици сами по себе си носят посланията и обединителните теми. Но това не проработи. Ще трябва да се обединим около проблемите и техните решения и едва на следващия етап да решим кои ще са автентичните носители на тези решения, на промяната”, заключава Йонко Грозев, зам.-председател на „Движение България на гражданите”.

С Йонко Грозев разговаря Еми Барух

Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Екзекуторите на днешна България

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

България се взриви заради Пеевски. Но самият Пеевски не е интересен. Защото е резултат, а не първопричина. Той стигна дотам, докъдето му позволи обществото. Същото важи, впрочем, за Цветанов, Борисов, Местан, Станишев...

Коментар на Еми Барух:

За тях бе казано всичко. Те бяха назовани, нарисувани, окарикатурени и презрени. Тяхното политическо високомерие и социална неадекватност при избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС отидоха отвъд допустимата норма на обществено унижение и това никой не е готов да им прости. Говоря за онези политически играчи, които с действията си и с бездействията си изкараха хората на улицата.

Самият Делян Пеевски не е интересен. Заради него обаче политическият “елит” на страната ще остане в историята на съвременна България дамгосан с физиономията му. Да продължиш своята кариера белязан с физиономията на една толкова етически недопустима фигура е предателство към илюзиите и наивитета на хората, останали да живеят в тази страна.

Защо избухнахме чак сега?

Самият Делян Пеевски не е интересен. Защото е резултат, а не първопричина. Като индивид и като обобщен образ на олигархичния модел той стигна дотам, докъдето му позволи обществото. (Същото важи, впрочем, за Цветан Цветанов, Бойко Борисов, Лютви Местан, Сергей Станишев...) Това трябва да бъде отправната точка на анализите за случващото се в България, ако искаме да прекратим възпроизводството на порочната политическа мантра, която се повтаря кажи-речи четвърт век.

Хората искат нова България - чиста, почтена и свободна

Защо ни взривява резултатът, а не първопричината? Това е въпросът. Защо улицата не избухна, когато Бойко Борисов се похвали с цялата присъща му арогантност, че може да разпореди да подслушват когото пожелае? Защо обществото не излезе на протест, когато Сотир Цацаров отказа да се занимава със случая “Мишо Бирата”? И когато малко по-късно се отнесе по същия начин със записа на разговора между Борисов, прокурора Кокинов и бившия министър на земеделието Мирослав Найденов?

Защо не поискахме по адекватен начин отговор от Цацаров за всичко това? И още нещо: на какво разстояние е Цацаров от сегашния политически скандал? И какви зависимости го свързват с Делян Пеевски?

Ако всичко това се случи

Отговорите на всички тези въпроси се отнасят до манталитета и качеството на гражданското общество, което за първи път от години излезе на улицата, за да демонстрира и гнева, и решимостта си; за да изкрещи своя възторг от забравеното чувство да бъдеш общност.

Вече пети ден улицата пише дневния ред на обществото: хората искат нов обществен договор, искат да бъде прекъснат достъпът на задкулисните центрове на власт до публичния ресурс и да бъде преустановена тяхната намеса в държавните дела. Пределно ясно е, че като начало са необходими нови изборни правила и гаранции за почтен и независим съд.

Ако всичко това започне да се случва, може би ще заживеем в свободна държава.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Провали с човешки имена

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Протестът днес е не просто срещу “заговора Пеевски”, “провокацията Сидеров” или “схемата Цветан Василев”. Протестът е срещу всички онези, които унижават достойнството ни на български граждани, пише Еми Барух.

Има ли предел на политическите провокации? Това, разбира се, не е въпрос. Това е възклицание, реакция на драматичното разминаване между обществените очаквания и прага на приличие, прекрачен за пореден път от 42-то Народно събрание с избора на Сидеров за председател на парламентарната комисия за борба срещу корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.

Отвратително, но факт

Този индивид, чието име се превърна в запазена марка за неетично поведение, добави още няколко щриха върху образа си на скандален провокатор по време на проваления Консултативен съвет за национална сигурност при президента. Но не лидерът на “Атака” е интересен в случая, а безучастното поведение на Сергей Станишев и Лютви Местан, които не помръднаха, не дадоха знак, че осмислят случилото се, и не изразиха по никакъв начин отношението си към нахалната демонстрация на деструктивност от страна на националиста Сидеров.

Именно отсъствието на една макар и символична санкция подсказва, че липсва базисен морален рефлекс, без който всяка публична роля кънти на кухо. Волен Сидеров, който нарече десетките хиляди протестиращи „лумпени”, е ярко присъствие в политическата менажерия на днешна България. Показателни са неговите метаморфози в българската публичност - на авансцената наблюдаваме кресливи жестикулации, а зад кулисите прозират безпринципни договорености, пресметливи размени на нечисти услуги, компрометиращи обстоятелства. Станишев и Местан мълчаха, заради липсващия им един глас - гласът на Сидеров, без който техните предложения в парламента няма как да минат. Колкото и отвратително да звучи, той им е необходим.

Кадър от вчерашното заседание на КСНС, което започна със скандал

Именно тази двойственост на стандартите, това политическо лицемерие се оказа най-трайната характеристика на онези, които кадруваха и в политическите, и в професионалните среди през всичките години на българския преход. Благодарение на тях бяха обезсмислени правилата за кариерно развитие, бяха премахнати критериите, гарантиращи почтена селекция, и беше създаден моделът на мълчаливо покорство, който прогони несъгласните и подчини угодните.

Да си припомним

Протестът днес е не просто срещу “заговора Пеевски”, протестът е срещу всички онези, които унижават достойнството ни на български граждани. Да си припомним: “моделът Марковска”, “безсрамието Ирена Кръстева”, “провалът Желева”, “позорът Цветанов”, “нахалството Кокинов”, “хищността Цеко Минев”, “провокацията Сидеров”, “срамът Гугушева”, “схемата Цветан Василев”, “мегаломанията Борисов”...

Колко много морални провали с човешки имена, колко много "запазени марки" на българския преход, биографии, които илюстрират ерозиращите процеси в разпадащата се държава. Срещу тях е тътенът на улицата. Седми ден хората скандират: Безсрамници, вървете си!

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Триумф на наглостта

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Новината за новия шеф на ДАНС взриви социалните мрежи. Хората са възмутени от наглостта на задкулисието. "БСП и ДПС дори не опитаха да направят някакви намеци за приличие", казва по този повод М. Кунева в интервю за ДВ.

"На БСП и ДПС просто не им пука! Те дори не се опитаха да направят някакви намеци за приличие. Те избраха човек за един от най-важните постове в държавата без каквото и да било обсъждане. Дори и да искат да наложат едно определено лице, те можеха поне да се опитат да изиграят своята постановка - като дадат няколко имена, като обяснят защо предлагат точно този човек, какви са неговите предимства, като той бъде изслушан публично. Но това не се случи", казва Меглена Кунева по повод избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

Най-належащата мярка

Тя припомня и първите задачи, с които се захвана "новата тройна коаалиция"  (тройна, защото според Кунева, без "Атака" това няма как да се случи). "Излиза, че най-важните неща, с които се зае властта, бяха не икономиката, не редът, не правосъдието, не социалното състояние, не институционалността, а службите. Просто всичко беше заради едните служби, както май обикновено става в България. Промени се законът за ДАНС и сега сме в странното положение ДАНС да е на подчинение на МС, но да се избира от НС с 5-годишен мандат, т.е. който е председател на ДАНС фактически застъпва и от мандата на следващия Министерски съвет. Кой кого контролира през това време дълбоко не е ясно", казва лидерът на "Движение България на гражданите".

Меглена Кунева подчертава, че промените в закона бяха направени от един очевидно нестабилен парламент; парламент, който се крепи на много тънко мнозинство. "Няма страна в целия демократичен свят, която да прави с толкова малко демократично представителство промени в областта на сигурността", казва тя и допълва: "Сега управляващите сякаш казаха на всичките ни партньори в ЕС и в НАТО вие не ни интересувате, не ни интересува какво мислите за демокрацията, не ни интересува какво мислите за нас; разбира се, че не ни интересува и какво мислят българските граждани; не, не ни интересува, няма да правим консултации с никакви политически сили, няма да търсим съгласие с неправителствени организации, с никой, с никой; въпросът е да направим това, заради което си съставихме правителството и парламентарното мнозинство. И ето че го направиха за пет дни. За пет дни! Като най-належаща мярка."

Меглена Кунева: "Нима на всички министри им харесва какво се случва?"

"Това е триумф на искреността - най-сетне! Ясно е коя политическа сила владее службите и е ясно коя политическа сила е съгласна с това положение. Не мога обаче да разбера защо президентът се отказа от толкова лесната възможност, която служи на надпартийността и на цялото общество, да върне закона за ДАНС. А и правителството мълчи. Харесва ли му това, което се случва в Народното събрание? Всички тези министри съгласни ли са? Явно да. Ако не си съгласен, подаваш оставка. Нали така? Не можеш да кажеш - ами, те ми го наложиха. Спомняте ли си коалицията "Марковска?" Това е същото", казва Кунева.

"България - мястото, където Азия свършва, но Европа не започва"

Лидерът на "Движение България на гражданите" отправя критики и към ГЕРБ: "Какво е мястото на ГЕРБ? Защо ГЕРБ си играе като един абсолютно инфантилен субект: не гласува в Народното събрание, цупи се. Въпросът не е дали харесваш мляко с ориз в детската градина. В парламента си, за да можеш да защитаваш хората, които са те избрали. А какво е отношението им към Цветелин Йовчев?  Човекът, който работеше с тях, който до вчера беше в канцеларията на президента и който от днес е вицепремиер."

"Няма принципи, има само кой на кого се е разсърдил и кой на кого има да отмъщава - това е управлението на България", обобщава Меглена Кунева. В края на разговора тя казва: "Спомням си едно прекрасно изречение от романа на Илия Троянов "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" и то гласи "България е мястото, където Азия свършва, но Европа никога не започва."

С Меглена Кунева разговаря Еми Барух

Редактор: М. Илчева

DW.DE

Защо турците могат, а ние - не?

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Ако ще сравняваме "Орлов мост" и "Таксим", първо трябва да си отговорим на въпроса защо те са още на площада - мокри, обгазени, бити и усмихнати, а ние се прибрахме по домовете си сухи, смирени, потиснати и намръщени.

Коментар на Еми Барух:

Какво общо имат онези от „Таксим” с нас? И защо изобщо се сравняваме с тях? Това са няколко от редовните питания на хора, които недоумяват, че революцията на “комшиите” може така да ни развълнува, че ни е толкова скъпа, че така я подкрепяме...

Анализите на случващото се в Турция - с малки изключения - следват хлъзгавата плоскост на лесните паралели и разглеждат външните белези на една напълно различна от българската картина. Различен е броят на протестиращите, различен е политическият контекст на протеста, различни са площадите, лозунгите, профилът на множеството, поводът, пропорциите, реакцията на полицията...

Те пеят, ние се караме

За да разберем случващото се, за да разберем себе си, търсим отговор на фундаменталния въпрос - защо те са още там, на площада: мокри, обгазени, бити и усмихнати, а ние се прибрахме по домовете си сухи, смирени, потиснати и намръщени. Защо те пеят и танцуват, а ние се караме и се мразим. Наш дълг е да говорим за всичко това.

Отговорите са много. Към тях ще се приближаваме бавно и мъчително. Защото става дума за умението ни да анализираме себе си - честно, правдиво, безжалостно; става дума и за цената, която сме готови да платим, за да бъдем истински свободни, истински независими.

"Орлов мост" преди една година

Точно преди година “Орлов мост” пося надеждата, че може да ни обедини кауза и че знаем как да я отстояваме. Нашият “Орлов мост” обаче се ограничи до проблема и не засегна процеса. Нашият “Орлов мост” остана локален, не стана национален. Нашият “Орлов мост” се случи безболезнено и приключи бързо; приключи още преди да бъдат тиражирани внушенията на една услужлива социоложка, която нарече протестиращите “хора с объркани глави”. В нашия “Орлов мост” имаше смисъл, но нямаше страст.

Нашият "Орлов мост" и техният "Таксим"

Впрочем, в нито един от колективните ни протести няма такава страст, такова мечтателно безумие, такава фанатична емоция и отдаденост на идея или кауза, която да претопи личното и да го разтвори в общото. Целта, заради която тръгваме нанякъде, се размива от пресмятанията за цената, която ще трябва да платим по пътя. Затова не стигаме никъде. В нашите протести има безбожност, в турските има безбрежност.

Вчера Ердоган и неговият министър на вътрешните работи многократно призоваха майките на протестиращите да приберат децата си от „Таксим”. Снощи майките са отишли на „Таксим” и са застанали рамо до рамо с децата си...

Такъв е кръговратът на Балканите. Засега. А докога?

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Бях в Турция. И видях истината.

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Истината за случващото се в Турция е съвсем различна от това, което показват телевизиите. Нашата коментаторка Еми Барух го е видяла с очите си. Видяла е и друго: че турците направиха това, което българите не успяха.

Те протестират и пеят, вълшебно въодушевени от това, че са там, че са много, че са заедно. Всяка вечер стават все повече и повече. Решителни, раними, революционно възторжени, реални. Камшиците вода, които плющят срещу телата им, имат ефекта на смола, която втвърдява тяхната непоколебимост и възбужда презрението им към щитовете на полицията и щурма на властта.

Те са многолики, гневни, образовани. Скандират в кресчендо своето негодувание срещу бруталния отказ на Ердоган да чуе своя народ. Срещу окървавения площад в Истанбул, превърнал се в символ на модерна Турция. Срещу манипулаторите, срещу продажната журналистика, срещу информационното затъмнение.

“Моята страна е красива, когато е гневна”

Тяхната медия е улицата. По паважа, по витрините, върху стените на сградите се множат възвания, заклинания, стихотворения, карикатури, стихове, рисунки. Така е от дванайсет дни във всички избухнали градове.

“Моята страна е красива, когато е гневна”. Това е един от любимите ми графити, които видях в Измир - опозиционната столица на страната, която държи рекорда по брой на журналисти в затвора.

Сълзотворен газ, водни струи, палки и побоища

Днешна Турция е гневна по невиждан до момента начин. Всеки следващ ден е изпитание и терзание. “Тайип оставка!”, скандира улицата. “Аз няма да се променя!”, отговаря Ердоган.

Вчера, на 12-ия ден от началото на протестите, правителството изпрати рекорден брой бронирани коли срещу демонстрантите и умножи познатия арсенал от сълзотворен газ, палки и побой. Позорният опит за погром срещу мирните момчета и момичета бе направен с подбран полицейски миманс, включен в една режисирана от властта постановка. Следва разказът на двама очевидци, с които късно снощи успях да разговарям:

Нещо много странно

Полицията обяви, че ще отиде на площад Таксим, за да почисти района от политически лозунги, знамена и транспаранти и да премахне барикадите, изградени от протестиращите. Неочаквано на площада се появи организирана и добре подготвена група хора, които се нахвърлиха върху униформените. Това “принуди” полицията да отвърне на удара. В този сблъсък имаше нещо доста странно: забелязваше се особена прилика между двете воюващи групи. “Бунтарите” и полицаите бяха с еднакви газови маски, с еднакви защитни жилетки и дори с еднакви обувки. Освен това “бунтарите” бяха въоръжени с ножове и с коктейли Молотов. И дори имаха радиопредаватели!

Протестиращите на Гези парк никога не са били въоръжени, никога не са имали подходящи противогази, да не говорим за коктейли Молотов. Скоро след началото на сблъсъка активисти от парка Гези заявиха, че нямат нищо общо с въпросната банда и че никога не са и не биха използвали насилие срещу полицията. Стана ясно, че това са фигуранти - или наети от полицията, или самите те полицаи. Провокаторите дори успяха да подпалят една от бронираните коли и да предизвикат пожар, който услужливо бе излъчван на живо.

Екипите на всички турски телевизии, същите, които 12 дни не забелязваха случващото се по площадите, бяха там, на място, и започнаха директни предавания.

Постановката на Ердоган

Ердоган в море от привърженици: вчера турският премиер заяви, че протестите били подкрепяни от "определени групи, които искат да нанесат вреда на страната"

Постановката на турския премиер има ясна цел - да организира инцидентите, да ги заснеме и да ги разпространи, за да внуши на останалата половина от страната и на света, че лицето на протестиращите е зло, грозно, опасно - и така да оправдае бруталността на полицията срещу хората.

Вчера са били арестувани 73-ма адвокати, дръзнали да се произнесат срещу полицейското насилие. Отново вчера шестима души с тежки черепни травми от полицейския побой са били приети в болница. Над четири хиляди са хоспитализираните ранени от началото на събитията. Четирима са убитите.

Те не са вандали, нито терористи, нито мародери, нито крадци, както ги нарече министър-председателят. Те са граждани. Те са солидарни. Както ние никога не сме били...

Това, което ние не успяхме, те го направиха. Респект!

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE