Не се обръщам с гняв назад:
2013 беше щедра, рошава, шарена и многогласа. Година, в която открих невероятни хора. Други закрих неочаквано. За тях няма да разказвам. Всеки архивира по различен начин “приятелите”- предатели. Особено, ако са колеги, които познаваш от десетилетия. Да, това се случи в българската редакция на Дойче Веле, на която отказах да сътруднича след 24 прекрасни години на съвместна работа. Оказа се, че Цветан Василев “страхува” не голямото независимо Дойче Веле, а тамошната малка българска редакция... И това уточнение го дължа на всички, които ми писаха, питаха и протестираха заради мен. Може би е редно да благодаря на КТБ - без истеричната реакция на нейния собственик, нямаше да усетя колко невероятна може да бъде журналистическата солидарност на колегите в България. Благодаря ви, колеги! Благодаря впрочем на читателите на Дойче Веле, на почитателите, критиците, съмишлениците, отрицателите, познатите и непознатите. Техните съгласия и несъгласия заемат важна част от онова, което ще остане в личния ми архив за отиващата си година.
Година на протести! Бях в Истанбул и Измир. Крачих редом до онези, които скандираха “Tayyip Istifa!”. Влюбих се в турците, които застанаха с телата си срещу бруталността на Ердоган. В България това не се беше случвало. След абсолютно непонятната парализа на обществото, което 4 години търпя “унижението Борисов”, хората излязоха на улицата. Най-сетне! Може би сега е редно да благодарим на Доган, Станишев, Орешарски & Ko. Те ни събраха отново. Почувствахме потребност да бъдем заедно. Започнахме да се събираме. Беше обещаващо. Зареждащо. Опитах се да направя така, че това да се случва редовно. Не успях. Или защото лумваме красиво и изгаряме бързо, или защото аз не се справих с поддържането на огъня. Наблюдавам с възхита хора и институции, които го умеят. Покланям се на всички онези доброволци, които са там, където държавата се проваля. Напоследък тяхното място е в лагерите на мизерстващите бегълци от войната, потърсили хуманитарна помощ в България. Покланям се на всички онези, които обуват, лекуват, хранят, даряват, возят, настаняват и спасяват хора. Бях в Пъстрогор. Бях в Харманли. На 1 януари пак отивам там. Аз съм просто свидетел - документирам достойното поведение на хора в една държава без достойни институции. Наблюдавам този конфликт между хора и институции през целия си професионален живот. Вече изгубих чувството си за хумор. Но продължавам да живея с хилавата илюзия, че има смисъл от думите. Бях в кучешкия приют на Animal Rescue и ако я нямаше тази илюзия, щях да остана там... Не останах. Писах безполезни петиции до Цацаров. Писах текстове, от които нещо не последва. Направих нещо като личен блог, в който не написах нищо ново. Не преведох Гийермо Кабрера Инфанте. Толкова за думите, които са пръснати разбъркано в компютъра.
За първи път работих за френски медии. От тях получих по-големи хонорари и по-малко удовлетворение. Там не е моята аудитория. Моята аудитория е тук. Тук са и хората, които ми повтарят Keep walking! Желая ви здраве. И смислена нова година. Tks, Kenna!
