Публикувано от Deutsche Welle
БЪЛГАРИЯ
Хайде да възприемем игровия маниер, изобретен от МВР покрай именуването на акциите "РАЛИЦА" и "МИЛЕВ" - пише Еми Барух в коментара си и ни показва, че така бихме могли да постигнем няколко наистина ценни рeзултата.
Ако възприемем въпросния игрови маниер, можем да постигнем следното: бихме могли да стимулираме асоциативното мислене на четящите, бихме могли да съдействаме за обогатяване на речниковия багаж, а бихме могли също така да провокираме желание за емпатия - тази толкова важна за общото житие способност на човека да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите. В случая - на Ралица Манолова и Теодор Милев.
Ето за какво става дума: Теодор Милев и Ралица Манолова са съдии. Съответно във Великотърновския окръжен съд и в Софийския градски съд. И двамата участват в съдебни състави, които въз основа на медицински експертизи за тежко здравословно състояние на обвиняеми променят мярката за неотклонение и пускат под домашен арест двама известни крадци. (Единият случай е от 2011-та, а другият - от началото на тази година.) Законът повелява мярката за неотклонение да се контролира от МВР, за да бъдат предотвратени рецидиви.
Предизвестената гавра
Контролът обаче не е осъществен и след поредното залавяне на въпросните ”активни представители на криминалния контингент за кражби на МПС и вещи”, същото МВР (на което настоящото правителство е отпуснало най-много бюджетни средства, именно за да си върши работата), в лицето на най-силния от силовите министри Цветан Цветанов, извършва ритуална гавра не само със споменатите съдии, но и с цялата съдебна система.
Гаврата, впрочем, е предизвестена: на 2 юли 2011 година министърът на вътрешните работи Цветанов заяви, че “занапред операциите по залавяне на освободени с акт на съда обвиняеми ще се кръщават на имената на съдиите". (Независимо от правомерните действия на съда!) Въпреки че това представлява откровена закана за публично унижение на магистратурата, министър Цветанов дори не бе смъмрен от онези хора и институции, които заявяват, че работят “за интересите на държавата” (Искра Фидосова) и за имиджа на държавата (Бойко Борисов) - нападките на вицепремиера срещу конкретни съдии, намесата му в конкретни казуси, публичната му “отплата” за изпълнени правни поръчки, прокурорските му речи от трибуната на парламента, медийното му безочие започнаха да се възприемат като характеропатия, нещо като личностна особеност, колорит, с който се свиква.
ЕК по адрес на България: "Цялостното впечатление е за неспособност да се спазва разделението на държавните власти"
Благодарение именно на тази трафаретна безконтролност, България стои забодена на европейската карта като страна, в която настоящата власт не само не прикрива опитите да бъдат сплашвани съдиите, които не са послушни, но и се хвали с “оригиналното брандиране” на полицейските акции и с демонстративното незачитане на препоръките на ЕК.
Нека припомним, че в своя доклад от 18 юли м.г. ЕК написа следното: “Независимостта на съдебната власт също бе поставена под въпрос, след като отделни съдии бяха пряко критикувани от политическите среди - в този контекст извършеното от ВСС уволнение на председателя на Съюза на съдиите в качеството му на съдия буди безпокойство. В тези случаи ВСС не предприе ясни действия в защита на независимостта на съдебната власт. Цялостното впечатление е за неспособност да се спазва разделението на държавните власти, което има преки последици върху общественото доверие в съдебната система”.
А неговото име?
Вчера Висшият съдебен съвет излезе с декларация срещу кръщаването на полицейски акции с имена на съдии. Но не направи връзка между повторния случай на “насаждане на недоверие” между властите и вдъхновителя и идеолога на този публичен линч. Въпреки че министърът на вътрешните работи изпитва странна наслада да “излага” по един доста дискредитиращ начин имена на конкретни хора, неговото име и този път бе пощадено.
Но да се върнем към игровия маниер с именуването на акциите “РАЛИЦА” и “МИЛЕВ” и да се опитаме да провокираме желание за емпатия - тази толкова важна за общото житие способност на човека да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите.
Нека си представим как са се почувствали не само Ралица Манолова и Теодор Милев, но и техните колеги, след като собственото име на съдия Манолова бива тиражирано по следния начин:
Ралица = Рекет, Алчност, Лицемерие, Изнудване, Цинизъм и Анархия (Р.А.Л.И.Ц.А),
а на съдия Милев ето така:
Милев = Мастит Измамник Лицемер Е Вреден (М.И.Л.Е.В.).
Ако приложим “патента Цветанов” към неговото собствено име, то ще получим следната абревиатура:
Цветан = Целенасочената Вулгарност Е Тежко Антипатично Нарушение (Ц.В.Е.Т.А.Н.).
Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел
No comments:
Post a Comment