Скандалът във Варна. И не само там.

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Първият от скандалите, за които тепърва ще научаваме от репортерите, преследващи демонстрантите по улиците на България, се случи вчера във Варна. И там улицата крещеше. Но и там тя не разбра, че вече е осиротяла.

Коментар на Еми Барух:

Опитът за избор на легитимен комитет, който да оглави протеста, да представлява множеството и да участва в онзи нероден все още национален граждански парламент, скара присъстващите групи във Варна. Хората се разделиха на автентични протестиращи и на имитатори. Първите обвиниха вторите, че са провокатори, изпратени от тимаджиите. И изборът беше бойкотиран.

За варненци не е трудно да направят разлика между оригинала и фалшификата (хората се познават; тюлените от ТИМ, спечелили престижното първо място сред лидерите на организираната престъпност в България (според Уикилийкс), са добре известни; известен е и антуражът им). Въпреки това този инцидент поставя един много важен въпрос по отношение на протестите в цялата страна: къде е онази неправителствена организация, онова представителство на гражданите, което е разпознато от множеството, което има своя биография и е в състояние да артикулира исканията на хората по разбираем начин и същевременно грамотно, цивилизовано, с висок рационален коефициент?

Когато крясъкът заглушава смисъла

Протестът - между оригинала и фалшификата

В тези изключително напрегнати за страната моменти, когато улицата крещи, но крясъкът заглушава смисъла, нека се огледаме: къде са онези граждански структури, които познават натрупания гняв на хората, които са картотекирали болезнените пластове на мизерята на днешното българско население и могат да подредят йерархията на гнева, изкарал мъже, жени и деца на улицата?

Къде са неправителствените организации, които притежават необходимата експертиза, които умеят да общуват с различните поколения и които са в състояние да се превърнат в довереници на хората, в умни посредници между тях и политическите лидери? Къде са?

Тяхното отсъствие (особено сега!) - което само по себе си е диагноза за състоянието на гражданското общество в България - е предпоставка както за ситуационна поява на неподготвени ентусиасти, така и за сръчна маскировка на дегизирани провокатори и имплантирани шмекери. (Вчера в столицата един бял бус, собственост на футболния фен-клуб на ЦСКА, вееше националното знаме и обслужваше както митинга на протестиращите срещу ГЕРБ, така и митинга в подкрепа на Бойко Борисов. Такива опити бяха регистрирани не само в София.)

Улицата иска нейният глас да бъде чут. Но засега тя чува само какофонията на обърканото си ехо, което се връща изкривено от насочените отражатели, неясно, противоречиво и неубедително. Автентично е само отчаянието. Всичко останало, което марширува под ритъма на лишени от оригиналност футболни скандирания, навява предимно жал и усещане за безпомощност: национализация на ЕРП, евтин ток, отнемане на лицензи, повишаване на доходите, договаряне на инфлационен индекс, премахване на монополите... И по-нататък - цялостна промяна на политическата система, отзоваване на депутатите, намаляване на техния брой, увеличаване на техния брой, Велико народно събрание, премахване на партиите, създаване на граждански парламент...

Взривоопасни дни и седмици

Голямото безсилие

Възбудена от силата си, улицата не иска да знае кое е възможно и кое - не. И не вярва на персоните, които й говорят на политически. А къде са другите? Тяхното отсъствие, тяхното безсилие е също резултат от политическото завещание на Бойко Борисов. (Изключвам еколозите, които запазиха своя профил, своя характер, своя хъс и своята харизма.) Безумната узурпация на целия инструментариум на публичната власт смаза опитите за конструктивен диалог между агентите на гражданското общество и управляващите. Улицата осиротя.

Опиянени от имагинерната идея за социална справедливост, от измамното усещане за общност, хората и утре ще продължават да търсят правилните формулировки на своите искания. Само че времето няма да им стигне. А това ще доведе до опасност от подмяна на гражданската квота на предстоящите консултации.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE