Игричките с ''платените'' протестиращи

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Един от най-баналните примери за елементарна манипулация е да заявиш на всеослушание, по възможност “от телевизора”, че някой на някого е платил, без да е ясно нито кой, нито на кого, нито колко, нито защо, нито дали...

Коментар на Еми Барух:

Някой на някого е платил... И то за нещо, което не може да бъде пипнато, нито остойностено - маршрутите на хората от протеста, които от седмици насам настъпателно и заразително се явяват на уреченото място и в уречения час, за да преживеят заедно споделената емоция на своя закъснял политически марш. В него участват три поколения граждани. Кой на кого е платил, дали е платил и по колко - всичко това са догадки в мъглявината на слуховете, анонимна клевета, която дъвчат от скука тук и там, за да придадат “достоверност” или “цвят” на преразказите за актуалните политически събития.

Протестът и провокаторите

Такава манипулативна, тенденциозно изкривена и его-центрирана фраза произнесе Мартин Захариев - его-фиксираният бивш издател на някогашното култово списание “Егоист” (и на друга лайф-стайл книжнина от категорията на “Плейбой”). Този народен представител от така наречената гражданска квота бе уличен в политическо хамелеонство веднага след като се появи в листите на БСП. Но не за неговата парабола от Бойко Борисов до Сергей Станишев ми е думата. А за онова псевдоприсъствие на псевдомодерни, псевдоалтернативни “копи-пейст” продукти, с които се свързва професионалната му кариера, за тенденциите, наложени от тях, които успешно замазваха дневния ред на обществото и възпитаваха една добре описана от Владислав Тодоров порода на “гримирани подражания”, индивиди, които “парадират с вторични културни белези”; “размазани копия на чужди представи, на чужди поведения”; за онази подмяна на социалната рефлексия с огледална съзерцателност, която пост-социалистическият лайф-стайл предложи на отегчените от цикличността на политическите сезони “нови млади”.

Платените лица от протестите вече били "изкарали достатъчно пари, за да отидат на море", заяви депутатът от БСП Мартин Захариев

Когато чух манипулативното твърдение на Захариев за платените лица от протестите, които “вече са изкарали достатъчно пари, за да отидат на море”, очаквах поне някои от “многото негови приятели” да реагират мигновено. Нищо такова не се случи. Очевидно тези добре известни личности (които се движат в осветените пространства на медийния комфорт и кипят в суетния пиар на една парадираща конюнктура) присъстват на жълтите павета първо защото предчувстват промяната и второ заради “тренда и лайф-стайла”, а не заради моралната погнуса, която обединява пъстрото множество на протестиращите.

Отсъстващите

В това пъстро множество се забелязват различни отсъствия, като особено ярко е именно отсъствието на онези някогашни “нови млади”, псевдобунтарите от ранните години на прехода, чиито различни разкази биха могли да съставят колажа на нашето съвремие, да създадат цялостна картина на всичко онова, което днес за краткост наричаме провал на прехода. Само че тези разкази ги няма. Авторите избраха или да мълчат, или да емигрират в една естетизирана отстраненост между колективното вчера и индивидуалното утре, безразлични към политиката, етиката, бита и морала. А издателят избра фалша и депутатския маскарад.

В интерес на истината “Егоист” беше нещо като притегателен център на тренд-провокатори, някои от които успяваха да преработят случващото се през собствената си чувствителност, но то оставаше капсулирано в едно “Аз”, изолирано от бита наоколо.

Беше култово списание. С бляскави текстове. Събра най-талантливите писачи, които се отнесоха иронично и отстранено към търкалящите се в анонимна летаргия поколения, включително това на родителите. Не ги осъди. Родителите бяха живели покорно, бяха работили прилежно и бяха отгледали успешни синове и дъщери. Отнесе се към тях с нещо средно между пренебрежение и презрение. Все едно, че ги няма. Все едно не съществуват.

Азбука на протестната култура

Заедно

Днес родителите и децата се срещат може би за първи път на политическата улица. За първи път обсъждат заедно в забавен каданс всичките пропуснати години на прехода. Може би за първи път говорят и мълчат без преводач. Всяка вечер се явяват на уреченото място и в уречения час, за да преживеят заедно споделената емоция на своя закъснял политически марш. Заедно е важна дума - отсъстващо от десетилетия състояние на общност. Може би заедно ще успеят да попълнят липсващите страници на националната памет. И да сглобят мозайката на миналото. Днес те създават упорито азбуката на протестната култура в съвременна България. Пишат я безплатно.

А какво говори за тях един някогашен издател на едно несъществуващо вече списание, е за повечето подробност без значение.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Орешарски, кажи си!

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

След случилото се през нощта на 40-ия протестен ден премиерът Пламен Орешарски окончателно се сниши. И окончателно затвърди подозренията, че е заложник на някаква срамна тайна. Кой и защо го постави на колене?

Коментар на Еми Барух:

Ледена отстраненост от официално заеманата държавническа роля демонстрира министър-председателят на България в своето циркулярно писмо, с което напомни за себе си след едно държавнически непростимо снишаване.

Да се снишиш - според наръчника за политическо поведение на някогашния “първи партиен и държавен ръководител” Тодор Живков, е препоръчителна тактика за оцеляване, когато навън вилнее политическа буря. Да се снишиш означава да станеш по-нисък, по-тих, по-кротък, по-незабележим, по-невидим, по-наведен. (Колко по-наведен?) Да се снишиш означава да оцелееш. Да удържиш, да продължиш. (Докога да продължиш?) Означава да пренебрегнеш вълненията на хиляди избиратели, негодуванието на хиляди граждани, възмущението на наблюдателите, презрението на улицата и недалновидността (или провокацията) на властта, панически оплетената в собствената си безизходност.

Той и господарите му

Капсулирана в абсурдната си изолация, непригодна, неприлична, днешната българска власт произведе антисъбитие, написа цветен донос срещу себе си, чиято значимост може да бъде измерена безпогрешно по мигновената реакция на световните медии.

Агенциите снимаха, интервюираха, показваха, коментираха. А Орешарски мълча. След това разпространи текст, но не произведе нито звук. Самият избор на тази форма е или демонстрация на арогантност и презрение към хората, които останаха на площада през нощта на 40-ия протестен ден, или белег за неосъзнаване на значимостта на случилото се.

България ври и кипи

Думите в тиражирания от пресслужбата на министър-председателя текст говорят красноречиво за шизофренно поведение. Обявявайки се против “опитите за погазване на правовия ред, свободите на гражданите и върховенството на закона”, г-н Пламен Орешарски пропуска, че с действията и назначенията в първия, втория, третия ешелон на властта той и неговите господари създават предпоставки именно за погазване на правовия ред, свободите на гражданите и върховенството на закона.

Истината

Призовавайки “институциите да останат на висотата на отговорността, с която са натоварени, а всички обществени групи да проявят воля за диалог в името на запазването на авторитета на европейска България и сигурността на всички български граждани", г-н министър-председателят пропуска, че форматирани според диктовката на невидими за обществото господари, институциите няма как да останат на висотата на отговорността, с която са натоварени, че е невъзможен диалогът, когато е взривено доверието, че всеки следващ ден срива авторитета на страната и че по модела “Пеевски” България никога няма да бъде европейска.

Тази негова наложена или съзнателна неадекватност е елемент от цялостното му политическо поведение и издава отвратителния факт, че този висш банков експерт е заложник на някаква срамна тайна. И няма никакъв, никакъв начин човекът Пламен Орешарски да изчисти позора от името си, ако не КАЖЕ кой и защо го постави на колене.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

След 40-ия ден: предчувствие за буря

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Вчерашният ден на протеста беше по-различен от всички предишни. Непоносимостта между онези, които обитават бункера на властта, и тези, които от 40 дни викат "Вън", изригна заплашително. В далечината вече се долавя тътен.

Коментар на Еми Барух:

Борбата срещу улицата е обречена борба. Тя стана парадоксално абсурдна от момента, в който народните представители превърнаха парламента в бункер. Зад неговите ограждения твърдяха, че се творят бодро закони - “в името на народа”. Твърдяха, че се създават норми, правила, регламенти (за същия този народ). Независимо от това народът - и по-точно най-гласовитата част от него - вече 40 дни стои отпред и вика: “Вън!”.

Онези вътре и тези вън

40-ият ден на протестите беше по-различен от всички предишни. В набъбналото напрежение на неговата имплозия се съдържа заплашителната кулминация на абсолютната взаимна непоносимост - между онези вътре и тези вън.

Със сигурност не всичко в “бункера” е злоумишлен заговор срещу мнозинството българи и държавата България. Със сигурност съществуват рационални опити за поддържане на някакъв баланс на кризата. Но те наподобяват обречено усилие за спасяване на отломките от напуснато обиталище.

Между онези вътре и тези вън вече не съществува възможност за смислен разговор. Бяха изгорени мостовете, беше разрушен единственият възможен комуникационен код в демократичното съжителство - елементарната почтеност, доверието.

Обсаденият бункер на властта

Именно в това се състои драматичният провал на днешната, на вчерашната и на онзиденшната българска власт. На Станишев, на Борисов, на Сакскобургготски, на Костов... Отвращението от всички натрупани измами за близо четвърт век парадна демокрация изригна задъхано, синкопично, неравно, автентично. Погнусата на хората от цинизма на управляващите се изсипа по улиците на големите градове в нестроен и разбъркан безпорядък. Това е закъснелият синтаксис на едно незряло гражданско общество, което заявява себе си с 23-годишно закъснение.

Затишие пред буря

Именно поради това бълбукащата енергия на протеста се оказа непреводима в предложения от Вивиан Рединг формат за разговор. Само няколко часа след нейното отпътуване от българската столица в София се отприщи поредният бент на гражданското недоволство. Стаената съпротивителна мощ на улицата подсказва приближаване към отвъдните състояния на мирния протест.

Нощта е спокойна като пред буря. В далечината се долавя предчувствие за тътен.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Непреводима България

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Защо българските протести не разтърсиха света? Защото няма как да разкажем на "западноевропейски" език историята на днешна България, "страната, в която всички безобразия направиха огромна кариера". Коментар на Еми Барух.

Турските, бразилските и египетските протести обиколиха световните информационни агенции. Те бяха разказани, показани и анализирани със страст и проникновение по всички комуникационни канали на планетата. Българските протести обаче не станаха световноизвестни.

Вярно, появиха се текстове, които - макар и със закъснение, макар и с дребен шрифт - разказаха какво се случва вечер по софийските улици. Само че те не обясниха по разбираем и задълбочен начин каква беше причината за гнева на българите, кои са тези, които протестират, кои са онези, които не протестират, защо именно сега и защо точно по този начин.

Трийсет дни, които не разтърсиха света

Първата причина за това е, че България никога не е била достатъчно интересно място за останалия свят. От тази малка страна в югоизточните Балкани не зависят нито флуктуациите на световната борса, нито световният мир. От България в локален план зависят само контрабандните канали и маршрутите на дрогата, които кръстосват нейната територия.

Втората причина е, че на международната сцена България винаги е играла епизодични роли, повтаряла е подсказвани реплики, при това често пъти си е забравяла текста или се е появявала в друго действие и с друг костюм. Такъв е случаят с външния министър Вигенин, от чиито изяви става ясно, че му суфлират едно, но той разбира друго и в крайна сметка изрича трето. Така той оставя в шок своите партньори от ЕС и НАТО, на които всеки път им се налага да търсят "преводачи", за да нагодят позициите на общността по актуалните въпроси в съюза.

Третата причина е, че с външните наблюдатели не се разговаря на разбираем език, историите им биват поднесени без да следват някаква понятна причинно-следствена логика. И ето тук настъпва най-големият хаос. Хипотетичният диалог с чуждестранните наблюдатели катастрофира още на първия завой. Примери - колкото искате:

Мощната енергия на протестиращите - единственото лекарство за България

Бавната българска отрова

Как да бъде преведена на "западноевропейски" език позицията на западноевропейски ориентирания Сергей Станишев, който в понеделник заявява, че неговата политическа цел е борбата срещу олигархията, във вторник назначава Делян Пеевски за централна фигура в борбата срещу олигархията, а в сряда съобщава, че самият Пеевски е олигарх?! Как да бъде преведена на "западноевропейски" език позицията на западноевропейски ориентирания Сергей Станишев, който сутрин се прекланя пред демократичния фундамент на демократична Европа, а вечер се сприятелява с крайно-десните фашизоиди и реди с тях бартери и схеми за разграбването на страната? Как да бъде обяснено на западноевропейските партньори на България, че западноевропейски ориентираният Сергей Станишев обещава едно, замисля друго и съобщава трето?

В българския политически компот плуват несъвместими компоненти, които забъркани заедно образуват ядна смес. Това е бавна отрова, опасна за нашето здраве, която е в състояние да парализа нервната система на цялото общество. Единственият антидот в момента е мощната енергия на хората, които от трийсет и три дни насам протестират, скандират, негодуват, упорстват, гневят се, вървят всяка вечер рамо до рамо. Срещу тях безизразно мълчат назначените слуги на невидимите господари.

Как да бъде разказана на "западноевропейски" език историята на днешна България, която (по Радой Ралин) е "страна, в която всички безобразия направиха огромна кариера"? Непреводимо, нали?

Автор: Е. Барух/Редактор: М. Илчева

DW.DE

Думите на Цацаров

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Вчера Цацаров отново застана под прожекторите. Той изрече ефектни думи, но пропусна да каже, че това, което ни съобщи, е възможно само на теория. Поради простата причина, че действието се развива в държавата България.

Коментар на Еми Барух:

С добре премерени акценти, които разбудиха интереса на наблюдатели и журналисти, главният прокурор Сотир Цацаров отново избра подходящ ракурс и ефектни реплики, за да застане под бялата светлина на прожекторите. Той зае полагащото му се място: на пиедестала на Конституцията, посред широката тълкувателна безбрежност на Законността. Оттам господин Цацаров очерта маршрутите, по които необезпокояван може да се движи имунизираният Волен Сидеров.

Заканата

Главният прокурор направи това съобщение по един доста амбивалентен начин - приемлив както за “атакистите”, така и за хората, отвратени от премерената хулиганщина на Сидеров. Преди началото на вчерашното заседание на Висшия съдебен съвет Цацаров заяви, че “Волен Сидеров може да бъде задържан въпреки имунитета му”. А що се отнася до поведението му вътре в парламента, това не е проблем на прокуратурата и следва да се регулира от парламентарния правилник. Тези думи моментално бяха цитирани от множество юзъри във Фейсбук. Хипотетичната прокурорска “закана” обаче е точно толкова фактически вероятна, колкото са юридически възможни заканите на Сидеров за извършване на “граждански арести”.

Оказва се, че между полето на закона и полето на морала по един странен начин се разполага парламентът: първо като територия и след това като обиталище. Именно в тази територия фашизоидният изпълнител на поръчки влезе необезпокояван със законно притежавано оръжие. Именно под този покрив видяхме с каква небрежност народните избраници наблюдават неговото шоу.

Срамно

Случаят „Сидеров” е лакмус, тест, проба, грешка. И с това единствено е интересен. Поради срамната зависимост на целия парламент, на цялото правителство и на цялата официална власт от скъпо изтъргувания негов глас, народните избраници с готовност извършват всякакви лексикални, терминологични, символични и симптоматични стъкмистики. Не му отивал на Сидеров етикета “етика” - променяме го! Господин Сидеров се задоволявал само с “корупцията и конфликта на интереси” - има го!

Ако извърши хулиганска проява, Сидеров може да бъде арестуван, заяви главният прокурор Сотир Цацаров

Произвеждането на такива опаковки - “по поръчка на клиента” или за заблуда на тълпата - е нещо като запазена марка на българските депутати, юристи, съдии, журналисти, министри... Удивителна е способността на най-”талантливите” от тях да сърфират ловко между вълните на политическите течения, да се гмуркат и да изплуват в подходящия момент, да оцеляват, да забогатяват, да се продават, да преуспяват. Прокурорите, разбира се, не правят изключение.

"Героите" на нашето време

Преди вчерашното заседание на Висшия съдебен съвет Сотир Цацаров направи показателен коментар в тази насока. Коментарът се отнасяше до другия “герой” на нашето време - бившия вицепремиер Цветан Цветанов. Индиректно, с няколко години закъснение и при променена политическа конюнктура бившият пловдивски съдия Сотир Цацаров напомни на бившия си приятел, че “в тази страна съдът казва кой е виновен и кой - не”.

Онова, което Цацаров не каза, е, че в тази страна това е само теория. Практиката в тази страна е друга. В тази страна дали си виновен зависи от това кой е съдията, кой е прокурорът и кой е обвиняемият. Българският народ търпи това вече 23 години...

За да успее протестът на хилядите, той трябва да започне оттук - да потърси незабавно отговор на всички онези важни въпроси, свързани с опаковката на съдебната система. Например: кой назначи главния прокурор на България; кой подбра членовете на Висшия съдебен съвет; как се издигат в йерархията магистратите; как бе създадена съдебната номенклатура...

За да успее протестът на хилядите, той трябва да взриви мястото, погълнало единствената опора в достойното човешко общежитие - независимостта на съдебната система. Оттам нататък справянето с инфекции като "Сидеров" или "Цветанов" ще е просто рутинно действие.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Разказ за случващото се в България

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Колкото и уникален да е днешният български бунт, не бива да се самозалъгваме. Твърде много са лъжите и полуистините. И за твърде много хора не знаем кои са всъщност. Затова днес протестът няма да успее. Но утре, може би.

Коментар на Еми Барух:

Абсурдната шизофрения на днешната българска публичност е раздърпана от противоречиви коментари. Разяждат я неверни внушения, манипулират я услужливи медии. Текат два паралелни разказа за случващото се в България. И двата използват едни и същи детайли, но ги подреждат старателно в измамни пропорции. Истини, полуистини и лъжи съжителстват в кълбо от неразгадаеми зависимости. Резултатът е микс от частично верни твърдения относно сюжетите на българското вчера, относно биографиите на главните действащи лица на “прехода”, относно невидимите коридори на мафията и взаимната пропускливост между властовите центрове на държавата и олигархията.

Заради измамите на българското вчера и заради наглостта на българското днес всяка сутрин и всяка вечер десетки хиляди заявяват своята решимост да не отстъпят от искането за оставка на кабинета „Орешарски”. Това е извънредна ситуация за България.

Провалът на политическата класа

Макар и със закъснение, българското общество най-накрая се сети, че трябва да потърси сметка за всички унижения, на които бе подложено. Разговорът вече не е само за последните три години и половина, когато откровено бяха нарушавани човешките права; когато най-суетният демагог в предишния кабинет институционализираше простащината и се подиграваше с медиите. Разговорът е за всички години преди това, които подготвиха неговото идване на власт.

Десетки хиляди протестиращи заливат всеки ден улиците на София

Разговорът е за провала на цялата политическа класа, за предателството на целия просветен елит, за покорството на целия български народ. Разговорът е за обръчите, пирамидите, кръговете и останалите геометрични фигури, между които костюмирана, предрешена и лукава се разхожда алчността с всичките нейни лица. Разговорът всъщност е за маските, фигурантите и търговците в храма. А големият въпрос е всъщност кой кой е.

Безобразието "Пеевски" - част втора

Преди да се превърне в запазена марка на наглостта на днешните управляващи, Делян Пеевски стана емблема на “професионалист” с фалшива професионална идентичност. Именно неговата несъстоятелна биография и всичко онова, което символизира подобен кариерен модел, възбудиха гнева на улицата.

Никой от онези, които сътвориха безобразието „Пеевски”, не намери адекватен начин да се извини. Нещо повече: преди няколко дни моделът, по който Пеевски бе назначен за шеф на ДАНС, бе повторен - този път с приемането на процедурни правила за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса. Отново станахме свидетели на пълно процедурно затъмнение, на фасадно лицемерие, на скалъпени по мярката на конкретен човек правила, на предрешен избор...

Няма как гневът на хората да не расте. Той се трупа отдавна. Нека си спомним приматите от резервната скамейка на ГЕРБ, които бяха настанявани на ключови места в държавната администрация. Именно случаят „Пеевски” обаче повдигна завесата и доведе до изострена чувствителност към познатия модел.

Личности с подменени идентичности

Един от многото

Там някъде, в мъглявината на законспирираното задкулисие, започнахме да виждаме загатнатите профили на хора, дискретно преминаващи от един отбор в друг; там някъде ще открием кадровиците и мрежовите играчи; ще срещнем “нашите прокурори”, купените съдии, изпълнителните следователи; ще разпознаем събирачите на компрометиращи факти и колекционерите на “полезни индивиди”. Знайните и незнайни фигури, които овладяха съдебната система, продължават да стоят нахално там, където се разменят бартери. Там някъде бродят съветници, консултанти, ерудити, познавачи на интересни сделки; самодоволни посредници, ловки експерти, владеещи стилистиката на подмяната и подмяната на стилистиката. Те са фотогенични и самоуверени. Те танцуват с протеста и флиртуват с властта.

Те знаят паролите за сърфиране из етажите на олигархията. Те са ковчежниците в трезора на България. Успешната им кариера и международните им контакти са пропуск до сивите зони на всички правителства.

Закъснелият реванш на гражданите е срещу всички тях. Не бива обаче да се самозалъгваме. На терена има твърде много личности с подменени идентичности. И затова днес протестът няма да успее. Утре може би...

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Утре ще сме без пожарникар, цар и господар

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Хората, които са днес по площадите на България, все още не са постигнали нищо съществено. Но научиха нещо, което ще им помогне да победят утре. И когато това "утре" дойде, България ще стане по-добро място за живеене.

Коментар на Еми Барух:

Улицата ще загуби следващите избори. Независимо дали те ще се случат през октомври или през май. Защото избори се печелят с пари. Със структури. С медии. А гневът на хората е непечелившо предприятие, спонтанен, пулсиращ, полифоничен.

В дългосрочен план обаче улицата ще спечели от тази загуба. Защото днес тя води първата си ценностна битка. Защото хората, които трета седмица скандират своето възмущение от хищността на плутокрацията и от наглото политическо предателство, усетиха колективната си мощ, потопиха се в едно вълнуващо общо преживяване, обединени около емоцията на истинска морална криза.

Още нищо не е постигнато, но началото на един от най-важните за гражданското общество процеси е налице. Пропука се страхът, разколебани бяха покорното примирение на масите и пословичната българска търпеливост. Безразличието сякаш изчезна, появи се сякаш чувство на солидарност и осъзната потребност от общност.

"Утре" улицата ще свали кабинета "Орешарски"

Лъжите на властта

Ядрата на негодуванието танцуват (засега) само на няколко от по-големите площади на България. Поради това те биват интерпретирани от днешната власт като непредставителни, като маргинални явления, които не отразяват настроенията на мълчаливото мнозинство. Но властта лъже. Парламентът се люлее върху критично ниска подкрепа. А гневът на масите набъбва. Макар че изглеждат “локални” върху географската карта на България, тези ядра на негодуванието са заразителни. Първо - заради енергията, с която са заредени. Второ - заради това, че са носители на нов модел на публично поведение.

Ако вчера никой не смееше да коментира предварително известните победители в режисирани конкурси, предварително известните назначения в администрацията и в съдебната система, ако днес тази практика продължава, от утре това вече не бива да бъде така. Кога ще дойде това “утре”, е въпрос с много неизвестни.

Една година преди да бъде избран Главният прокурор на републиката, ние знаехме неговото име. Вчера удобното мнозинство на ВСС ни съобщи резултата от “избора” на шефа на Пловдивския районен съд. “Утре” тази порочна традиция на предизвестени назначения на магистрати, на услужливи кариерни рокади, на негласни бартери и договорки трябва да престане.

Протест пред сградата на ВСС

Всички призиви за “законност и правов ред”, които звучат вече 23 години, са нещо като рефрен на политическото двуличие. Докато това не се промени, нито една битка няма да бъде спечелена, нито една крачка няма да бъде направена. За да съхраним моралния императив на днешния протест, за да запазим новия модел на публично поведение, трябва да започнем от съдебната система. Conditio sine qua non.

Промяната, която чакаме вече 23 години

“Утре” улицата ще свали кабинета “Орешарски”. “Утре” улицата ще изгони народните предатели. Но промяната няма да дойде веднага, нито ще се случи по познатия “магически” начин. Би било твърде наивно, ако тези, които днес скандират “Оставка!”, продължат да вярват на пожарникаря, на царя или на господаря, вместо на собствената си безкомпромисна критичност, вместо на здравия усет за почтеност и порядъчност. Създаването на независима съдебна система и спазването на законността са единствената спасителна мрежа, способна да удържи достойнството ни на граждани. Това е условие, без което не може - сonditio sine qua non. Това е фундаментът на всяко демократично общежитие. Неговото отсъствие плащаме вече 23 години.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Предателите на България

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Живеем в извънредна ситуация. Живеем с усещането за бедствие. Защото вече е пределно ясно, че и четирите банди в НС обитават едни и същи подземия; че определени кланове се разпореждат с живота на няколко милиона българи.

Коментар на Еми Барух:

Отляво, отдясно, отгоре и отдолу периодично се чуват иронични, ехидни или пренебрежителни коментари срещу опитите за осмисляне на протестите и търсенето на рационална стратегия, с която да започне процес на декриминализация на държавата и институциите. Такива опити има. Харта 2013 е един от тях. Тези търсения ще се множат, защото живеем в извънредна ситуация, живеем с усещането за цивилна катастрофа, окупирани от политически кланове, които се разпореждат с живота на няколко милиона българи. Това е, което вълнува улицата.

Нека е ясно обаче, че стрелбата срещу такива опити е насочена към сърцевината на най-сериозното постижение в днешния български ден: осъзнатото желание за общност - една късно появила се, закъсняла общност, която обаче има шанс да устои на класическата формула “разделяй и владей”. Стихията на улицата е чувствителна, хетерогенна и радикална. Но не полифонията на нейните гласове е опасна. Опасни са онези, които отричат търсенето на пътища и посоки напред, които не виждат смисъл в диалога, нито в опитите за “образна диагностика” на обществените метастази.

Колко много нелепости...

“Стрелците” са все публични личности, които имат цветни биографии и достъп до микрофон. Те са водени от различни мотиви и разполагат с различни средства. Част от тях изпълняват поръчки, други робуват на личностни фиксации, трети са просто резоньори. От тях в пространството се изля цял набор от епитети, ехидно пренебрежение и арогантно високомерие. Слушахме никому ненужната измислица и фалшивото противопоставяне между “красивите, интелигентните, умните и образованите” и “тъпите, безграмотните, смотаните и невежите”; чухме невярното твърдение, че ако 5 000 симпатични души подскачат по улиците, това съвсем не означавало, че нещо се случва; наблюдавахме нахалното поведение на един професионален провокатор, облечен в депутатски имунитет, който вилнее въоръжен и заплашва с “граждански арести”.

Тези, които "подскачат по улиците"

Всичко това може да бъде разглеждано като съзнателен или несъзнателен опит за “брандиране” гнева на хората, за прокарване на разделителна линия между онези от вчера и тези от днес. Между провинцията и столицата. Между онези от селото и тези от града. А гневът на хората - вчерашният и днешният - е всъщност израз на една и съща неукротима енергия. На отвращение и погнуса. Независимо от географията на площадите. Защото беше прекрачена границата на допустимото лицемерие.

Жаждата им за мъст

И вчера, и днес протестната възбуда е автентична. Защото беше взривено елементарното приличие. Не е възможно с неморални цели да се преследва морална цел. И министър-председателят не може да не си дава сметка за това. В интервю от началото на седмицата г-н Орешарски повтори няколко пъти, че назначението на Пеевски е политическа грешка, която е своевременно поправена. И отново сгреши. „Скандалът Пеевски” не е политическа грешка. Той е диагноза. Политически позорна е мисловната конструкция, която допуска, че “инструментът Пеевски” ще бъде подминат, прескочен, простен и забравен. “Падението Пеевски” издава патологичното мислене на политиците, които извършват в момента предателство към собствения си народ. Делян Пеевски е синоним на опит за институционализиране на деструктивната отмъстителност. Това е отровната спойка на днешната управляваща групировка, обединена върху едничкото клокочещо желание за мъст.

Станишев и Местан има за какво да отмъщават на политическия примитив с марка “ГЕРБ”. Станишев и Местан познават захапката на “алфа-кучетата” на Борисов. Станишев и Местан се участвали в дресировката на част от тях. И понеже Станишев и Местан кръстосват същите подземия, които обитава и Борисов, те сътвориха локален римейк по Франсис Форд Копола, посягайки към “единствения” способен да отреже “конската глава” и да я хвърли в леглото на “да-го-наречем-Цветанов”. Третият в компанията е просто платена манивела за мръсни поръчки.

Голямото падение

"Ние ги мразим безплатно. Те ни мразят срещу заплащане."

Всичко това е излъскано до блясък признание, че и четирите банди, завладели парламента, оперират с едни и същи прийоми, извършват еднакво безскрупулни действия, движат се дружно в корумпираните миязми на прочутото “задкулисие” и се разплащат с една и съща разменна единица, чиято номинална стойност е беззаконието.

С отмяна на едно “политически грешно” назначение нищо не се променя. Стилът, г-н Орешарски, си остава същият - продажност и незачитане на закона. Какво експертно падение!

Днес няма вече обществен договор. Ще изстрадаме неговото пренаписване. Това е, което иска стихията на улицата. Това е, което ни обединява срещу статуквото.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE