Wednesday, July 3, 2013

Предателите на България

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Живеем в извънредна ситуация. Живеем с усещането за бедствие. Защото вече е пределно ясно, че и четирите банди в НС обитават едни и същи подземия; че определени кланове се разпореждат с живота на няколко милиона българи.
Коментар на Еми Барух:
Отляво, отдясно, отгоре и отдолу периодично се чуват иронични, ехидни или пренебрежителни коментари срещу опитите за осмисляне на протестите и търсенето на рационална стратегия, с която да започне процес на декриминализация на държавата и институциите. Такива опити има. Харта 2013 е един от тях. Тези търсения ще се множат, защото живеем в извънредна ситуация, живеем с усещането за цивилна катастрофа, окупирани от политически кланове, които се разпореждат с живота на няколко милиона българи. Това е, което вълнува улицата.
Нека е ясно обаче, че стрелбата срещу такива опити е насочена към сърцевината на най-сериозното постижение в днешния български ден: осъзнатото желание за общност - една късно появила се, закъсняла общност, която обаче има шанс да устои на класическата формула “разделяй и владей”. Стихията на улицата е чувствителна, хетерогенна и радикална. Но не полифонията на нейните гласове е опасна. Опасни са онези, които отричат търсенето на пътища и посоки напред, които не виждат смисъл в диалога, нито в опитите за “образна диагностика” на обществените метастази.
Колко много нелепости...
“Стрелците” са все публични личности, които имат цветни биографии и достъп до микрофон. Те са водени от различни мотиви и разполагат с различни средства. Част от тях изпълняват поръчки, други робуват на личностни фиксации, трети са просто резоньори. От тях в пространството се изля цял набор от епитети, ехидно пренебрежение и арогантно високомерие. Слушахме никому ненужната измислица и фалшивото противопоставяне между “красивите, интелигентните, умните и образованите” и “тъпите, безграмотните, смотаните и невежите”; чухме невярното твърдение, че ако 5 000 симпатични души подскачат по улиците, това съвсем не означавало, че нещо се случва; наблюдавахме нахалното поведение на един професионален провокатор, облечен в депутатски имунитет, който вилнее въоръжен и заплашва с “граждански арести”.

Тези, които "подскачат по улиците"
Всичко това може да бъде разглеждано като съзнателен или несъзнателен опит за “брандиране” гнева на хората, за прокарване на разделителна линия между онези от вчера и тези от днес. Между провинцията и столицата. Между онези от селото и тези от града. А гневът на хората - вчерашният и днешният - е всъщност израз на една и съща неукротима енергия. На отвращение и погнуса. Независимо от географията на площадите. Защото беше прекрачена границата на допустимото лицемерие.
Жаждата им за мъст
И вчера, и днес протестната възбуда е автентична. Защото беше взривено елементарното приличие. Не е възможно с неморални цели да се преследва морална цел. И министър-председателят не може да не си дава сметка за това. В интервю от началото на седмицата г-н Орешарски повтори няколко пъти, че назначението на Пеевски е политическа грешка, която е своевременно поправена. И отново сгреши. „Скандалът Пеевски” не е политическа грешка. Той е диагноза. Политически позорна е мисловната конструкция, която допуска, че “инструментът Пеевски” ще бъде подминат, прескочен, простен и забравен. “Падението Пеевски” издава патологичното мислене на политиците, които извършват в момента предателство към собствения си народ. Делян Пеевски е синоним на опит за институционализиране на деструктивната отмъстителност. Това е отровната спойка на днешната управляваща групировка, обединена върху едничкото клокочещо желание за мъст.
Станишев и Местан има за какво да отмъщават на политическия примитив с марка “ГЕРБ”. Станишев и Местан познават захапката на “алфа-кучетата” на Борисов. Станишев и Местан се участвали в дресировката на част от тях. И понеже Станишев и Местан кръстосват същите подземия, които обитава и Борисов, те сътвориха локален римейк по Франсис Форд Копола, посягайки към “единствения” способен да отреже “конската глава” и да я хвърли в леглото на “да-го-наречем-Цветанов”. Третият в компанията е просто платена манивела за мръсни поръчки.
Голямото падение

"Ние ги мразим безплатно. Те ни мразят срещу заплащане."
Всичко това е излъскано до блясък признание, че и четирите банди, завладели парламента, оперират с едни и същи прийоми, извършват еднакво безскрупулни действия, движат се дружно в корумпираните миязми на прочутото “задкулисие” и се разплащат с една и съща разменна единица, чиято номинална стойност е беззаконието.
С отмяна на едно “политически грешно” назначение нищо не се променя. Стилът, г-н Орешарски, си остава същият - продажност и незачитане на закона. Какво експертно падение!
Днес няма вече обществен договор. Ще изстрадаме неговото пренаписване. Това е, което иска стихията на улицата. Това е, което ни обединява срещу статуквото.
Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

No comments:

Post a Comment