Триъгълникът Цацаров-Пеевски-Цветанов

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Грозната словесна битка, която Цветанов и Пеевски си устроиха в парламента, предизвика "шум" по трасето, отвеждащо до Цацаров. А това е неприятно. Най-малкото защото отношенията между тези трима мъже си имат история.

Коментар на Еми Барух:

Еднакво отдалечени от представата ни за приличие, Цветан Цветанов и Делян Пеевски ни направиха свидетели на долнопробна размяна на заплахи от трибуната на 42-то Народно събрание. Техният етюд, подходящ по-скоро за нискобюджетен сериал, посветен на мафията, илюстрира по колоритен начин логичния разпад в един брак по сметка, при който единственият “регулатор на отношенията” очевидно е бил “келепирът”. (Да не забравяме впрочем, че “келепирът” в случая е функция на неясни уравнения, написани в кабинета на банкера Цветан Василев, чиято банка от тук нататък ще търси ново позициониране в променената обстановка.)

Имало едно време...

Словесният двубой в парламента предизвика “шум” по трасето на предстоящото следствие. А от това главният прокурор Сотир Цацаров - ако иска да изпълни до край своя професионален дълг - няма никаква полза. Най-малкото защото отношенията между участниците в така оформилия се триъгълник си имат “история”.

Нейното начало е още от времето, когато Сотир Цацаров беше председател на Окръжния съд в Пловдив, но се знаеше, че ще бъде избран за Главен прокурор на България. Този нелицеприятен факт - ясно е - ще го съпътства до края на неговия мандат. Именно по това време (и след едно лично откровение на Цацаров) се създаде впечатлението, че магистратът може да интерпретира нормативния императив по субективен начин - казано с неговите думи: “да постъпва по-справедливо, отколкото законът го изисква”. (Добре, но колко по-справедливо? Вероятно тази неизвестност притеснява в момента най-много бившия вицепремиер и бъдещ подследствен...)

В момента той е една от най-популярните фигури в България

Заявената воля на Цацаров да постъпва по-справедливо, отколкото законът го изисква, предизвика множество реакции - сдържани от страна на професионалистите, бурни от страна на публиката. Стигна се дори до призив за бдение и шествие пред кабинета на главния прокурор в израз на обществената подкрепа за неговите намерения - демонстрация, в която имаше микс от показност, патетика, популизъм и политиканство.

За да няма "шум" по веригата

Ролята на главния прокурор в момента е ключова. Защото именно той може да започне процеса по възстановяване на доверието в правосъдието. Точно затова обаче шумните хвалби по отношение на неговата личност и неговата работа не са уместни. Както от страна на президента Плевнелиев, така и от страна на новия вицепремиер и правосъден министър Зинаида Златанова.

В правовата държава фигурата на главния прокурор е равно отдалечена от всички институции (и от емоциите на публиката). Това е справедливо. Това е необходимо. За да няма “шум” по веригата. И за да не се създават очаквания, че ще се търсят решения “по-справедливи, отколкото законът го изисква”.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Има ли си Орешарски суфльор?

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Кабинетът "Орешарски" се роди светкавично бързо. И напълно непрозрачно. Мъглявините около житейските траектории на някои от номинираните министри натрапват въпроса: има ли си Орешарски суфльор? И ако да - кой е той?

Коментар на Еми Барух:

Общественото мнение в България е обезверено и объркано, скептично и подозрително. Хората наблюдават и се питат: “Да му вярваме ли или да не му вярваме?”.

Предстои началото на новия политически театър. А в салона се усеща полъх на дежа вю. Зад кулисите се чуват реплики от различни представления, смесват се постановъчни стилове, сценаристите дописват в полумрак началото на първа картина.

Никой не знае още каква пиеса ще гледаме. Спектакълът не е започнал. Актьорите са в гримьорната. Сменят костюми, изпробват маски, репетират първите си монолози. Демонстрират театрални техники: декламират, жонглират, рецитират. Режисьорът реди мизансцена. Ние сме публиката. Постановката се прави заради нас.

Задкулисието Станишев-Орешарски

Този театрален паралел е най-лесният начин за илюстрация на натрапчивото усещане за двойственост на публичния живот - усещане, което ни връхлита при всеки политически катаклизъм, при всяка смяна в държавното управление.

От политическата сцена слушаме програми, обещания, ангажименти, принципи, декларации. Наблюдаваме обаче различно от декларираното поведение, наблюдаваме съглашателства, отстъпления. Регистрираме несъответствия, разлики, противоречия. И си даваме сметка, че ни е нужна сложна навигационна система, за да се ориентираме в пластовете политическа мимикрия. Задкулисието Станишев-Орешарски не направи изключение.

И пак протести

Веднага след обявяването на имената в предложения от Орешарски кабинет, коментаторите обърнаха внимание на светкавичната бързина, с която бе направен подборът на хората, както и на пълната непрозрачност на този процес. Възникна съмнението, че Пламен Орешарски не познава добре част от номинираните за министри, което от своя страна роди въпроса: има ли суфльор на сцената и кой е той?

Разни сенки

Търсенето на отговор започна през “снемането на идентичности”. Именно биографичните траектории на част от новите гастрольори доведоха до основателните заключения, че някои от избраниците се намират в състояние на зависимост от добре известни кръгове на българската плутокрация. Над проектокабинета Орешарски се спуснаха съмнения за маскирано присъствие на призраци от българската олигархия: видяхме сянката на ТИМ, сянката на Васил Божков, сянката на Делян Пеевски - все "партньори" на Бойко Борисов. Върху кадастъра на България отново започнаха да лазят кадри, корупционни подозрения, конкуренти, конфликти.

Кой кой е?

Сред номинираните за бъдещи министри има някои безспорни попадения - хора,  на чиято професионална биография се базира заявката за експертност на целия кабинет. В същото време обаче това ярко присъствие излезе на сцената, демонстрирайки смущаваща сръчност в политическата си преориентация, която бе извършена без колебание и без предупреждение. Освен че издава трескаво желание за бърза политическа кариера, тази повратливост още веднъж показа, че в кабинета Орешарски сякаш никой не е точно този, за когото се представя.

Едно обаче е сигурно: за разлика от предишния управленски отбор, Пламен Орешарски е поканил образовани хора - някои от тях имат впечатляващ научен багаж. Със сигурност всички те са чели повече от една книга и няма да бъркат употребата на пълния член в българския език. На фона на „културната катастрофа Борисов” това е огромна крачка напред.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Народът и хиените

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Това, което се случва сега в България, е като във "Войната на семейство Роуз". Разпада се цялата довчерашна компания от съюзници и съзаклятници, а разводът им е яростен, до кръв, до край. Водят война. Война за народа.

Коментар на Еми Барух:

Ако Бойко Борисов истински се вълнува как изглежда България пред света, той ще даде своя “обещан глас” в подкрепа на правителството на Орешарски - за да предотврати един наистина срамен “национал-социалистически” пасианс с участието на Волен Сидеров.

По този начин бившият премиер може да излезе от патовата ситуация, в която се намира. При това би могъл да се измъкне от нея като двойно печеливш: първо, ще смути онези, които виждат единствено обидената му физиономия; и второ, ще заеме национално отговорна поза, присъща на политик, който спазва думата си и се държи конструктивно и диалогично. Това ще бъде оценено дори от "мълчаливото мнозинство", което остана непредставено в настоящия парламент.

Уйдурмата с "Атака"

Нека се абстрахираме от това кой и защо произнесе думите “срам е за лидера на европейските социалисти и за лидера на ДПС... да правят уйдурма с Атака”. Срамно е, наистина. Срамно е, особено за уважаващи себе си политици да се поставят в каквато и да е зависимост от човека, който не се посвени да използва най-високата трибуна на България, за да сипе хамалски ругатни по адрес на европейските партньори на страната.

Нито една публична личност не бива да забравя, че езикът на омразата - да го наречем условно “петното Сидеров”, нито може да бъде изтрит, нито омаловажен. И всеки, който допусне подобно “замърсяване” на своята политическа реч, трябва да знае, че това винаги ще му бъде напомняно.

Впрочем, това се отнася в най-голяма степен до Бойко Борисов. В цитираните по-горе негови думи има огромна доза лицемерие и неискреност. Защото почти през целия си управленски мандат Борисов се движеше с патериците на партия “Атака”. И негласно толерираше езика на омразата. Нима хората забравят това?

"Уйдурма" с взривоопасен потенциал

Лятото на низостите

Днес “Атака” е един от най-гръмогласните противници на ГЕРБ в Народното събрание. И извън парламента конюнктурните противници на ГЕРБ вече започнаха да се групират в кръжоци по интереси. Разпадът на цялата довчерашна компания от съюзници, съдружници и съзаклятници заслужава да бъде наблюдаван. Срещу Борисов-Цветанов-Фидосова-и-Компания избухнаха Сидеров-Бареков-Пеевски-и-Фамилия, а разводът между тях е почти като във “Войната на семейство Роуз” - яростен, до кръв, до край.

Всеки следващ ден от това незабравимо лято 2013 ставаме свидетели на изненадващи импровизации от страна на въпросните действащи лица, които попълват с оригинални изпълнения родния каталог на политически низости, без да признават нито пред себе си, нито пред нас, че всъщност едните са огледален образ на другите.

По геометрията на летящите в ефира закани могат да бъдат разчетени както вчерашните зависимости между партньорите, банкерите, медиите, олигарсите и политиците, така и намеренията им за утрешни прегрупирания.

"Народеее???"

Защото от вчера тече обратното броене на още нероденото правителство - с онзи даден назаем глас или без него. Защото войната всъщност е за наследството. А наследството е един много пъти мамен народ, около който като хиени обикалят самозванци.

Атакуват. Обвиняват. Отбраняват народа. От кого?

Обикалят. Обещават. Спасяват народа. От кого?

Стигна се дори дотам, че онзи телевизионен водещ, който довчера слугуваше на ГЕРБ, днес спасява народа от ГЕРБ, провъзгласява себе си за “глас на народа”, за “автентична опозиция” и обявява дори национално турне “в името на народа”: на същия този народ, който трудно открива разликите между “скат-ове”, “резесета” и “енфесебета”; който не може да разбере какво точно иска от него “другата България” и защо “тази”, в която той живее, никаква я няма... “Народеее???”

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Защо България е една колабирала държава

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Когато ни съобщиха името на служебния премиер, въпросът кой е бащата на Райков се оказа по-интересен от въпроса какъв е самият Райков. Нищо чудно всъщност - в България това е навик, обичай дори. И затова сме на този хал.

Коментар на Еми Барух:

Когато президентът на България съобщи името на избрания от него служебен премиер, всички медии започнаха да се вълнуват от произхода на потомствения дипломат. Въпросът кой е бащата на Марин Райков се оказа по-интересен за коментаторите от това какъв е синът, а в много вестници се появи заглавието “Райков е син на ченге от ДС”. Това е заглавие-заклинание. То е разположено върху конструкцията на единствената разпознаваема в България схема за публично опозоряване: тази, която дели света на комунисти и антикомунисти.

Прибягването до класово-партийния подход беше един от най-отвратителните инструменти за дискредитиране на “неблагонадеждните” по време на комунизма: въпросът кой е бащата и кой е дядото се превърна в основен елемент за подбор на кадри; елемент с унищожителни последствия за онези, които нямаха щастието да са родени “в бедно селско семейство”.

Пропадането

Този модел продължи да се прилага с шеметен размах и след 89-та: най-сръчните шмекери на новото време бяха наречени “активни борци за демокрация”. В този “огледален израз” на една категория привилегировани по време на “развития социализъм” се съдържа ироничен коментар за онези, които съчиняваха родителите си, разкрасяваха собственото си минало, измисляха личния си актив с надеждата да се подредят в редиците на новата номенклатура.

Минало несвършено

Впрочем, класово-партийният подход е компенсаторен инструмент на комплексарска безпомощност, провинциален рефлекс на махленски манталитет, нещо като подличък тест за фалшива преданост - тест, който не отчита качествата на личността, а нейните мрежови зависимости. Фалшива атестация на некадърни кадровици. Именно този подход съсипваше систематично професионализма в едни от най-важните сектори на страната и достигна уродливи низини през последните четири години.

Класово-партиен подход означава игра не по правилата, връзкарство, лансиране на протежета, нарушаване на закона. Да продължавам ли? Корупция, мафия, престъпност... Благодарение именно на класово-партийния подход България днес е една колабирала държава.

Омерзението

Би могло да се каже, че класово-партийният подход отврати тотално хората от политиката, доведе до оставката на кабинета Борисов и до назначаването на Марин Райков за служебен премиер.

В личността на Марин Райков сме се вторачили всички. И това е обяснимо: кризата в България е безпрецедентна. И на Райков е възложено да постави предпазните ограждения покрай краткия, но важен път, по който ще стигнем до урните. Това трябва да ни интересува, а не баща му или други епизоди от неговото минало.

В състояние ли е обаче един потомствен дипломат, безспорен ерудит и опитен администратор да се оттласне от досегашните си зависимости, да свали маските на онази компания от познайници, които надничат зад крехките рамене на назначения от тях президент? Да редактира в съответствие с най-високия стандарт за политическа почтеност “инструкцията за справяне с екстремни ситуации” (по И. Кръстев)?

Към днешна дата отговорът сякаш е отрицателен. Марин Райков не реагира убедително на теста “Константинов”. Вярно, председателят на Управителния съвет на "Информационно обслужване" си подаде оставката. Моралният рефлекс за политическа порядъчност обаче изискваше премиерът да я поиска публично, а Константинов да се оттегли веднага и да го направи по съвест, а не под натиск.

И той избра класово-партийния подход

Във властта на служебния премиер е и да неутрализира клонингите на Цветан Цветанов, разположени по цялата изборна мрежа. Няма индикации, че нещо в този смисъл ще се случи. Което означава, че класово-партийният подход на Цветанов ще продължи да функционира.

Смущаващо

За това говори и решението, взето на първото заседание на Министерския съвет, с което тарифите за отразяване на предизборната кампания от двете най-големи обществени медии - БНТ и БНР се приравняват на тези от референдума и значително се увеличават спрямо миналите избори. Това решение затруднява равния и справедлив достъп до демократичната надпревара. Въпреки поетия ангажимент за вслушване в “гласа на народа”, служебният кабинет демонстрира смущаващо пренебрежение към новите партии и към всички заинтересовани граждански сдружения. С това решение Марин Райков всъщност показа, че избира “класово-партийния подход” - подход удобен за олигархичната номенклатура, доказал своята ефективност и при комунистите, и при антикомунистите.

Вчера Асоциацията на европейските журналисти в България изпрати отворено писмо до служебния премиер, в което апелира да бъде преразгледано въпросното решение. Да наддаваме ли как ще постъпи Райков?

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

"Нашият кошмар" Волен Сидеров

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Срамен спектакъл се разигра вчера в Народното събрание. От устата на "нашия кошмар" Волен Сидеров омразата се лееше на талази. Как я преглътнаха Станишев и хората му? И не стана ли безпощадно ясно колко опасен е Сидеров?

Коментар на Еми Барух:

Вчера, по време на тържественото заседание при откриването на 42-то Народно събрание, се състоя един от най-позорните за самочувствието на нормалния българин епизоди. От парламентарната трибуна лидерът на националистите Волен Сидеров в прилив на опасни за психичното здраве пристъпи обяви себе си за “нашия кошмар”, започна да заплашва част от присъстващите, да “правораздава”, да обижда чуждестранните гости и да поставя ултиматуми на своите колеги.

След изстъпленията

Единствената до този момент официална реакция след този срамен спектакъл дойде от парламентарната група на ГЕРБ. В декларация, разпространена часове след изстъпленията на Сидеров, се казва, че лидерът на Атака е показал “най-уродливата изява на политиката - тонът на омразата и сатанизирането”.

Ехидно и уместно авторите на текста напомнят по-нататък, че след изборите през 2005-та лидерът на БСП е заявил, че е готов да преговаря с всички политически сили, представени в 40-то НС, с изключение на Атака. “Заради ксенофобията, насаждането на омраза и преосмислянето на членството в ЕС.”

Декларацията на ГЕРБ завършва с призив “в името на националните ни интереси и бъдещето на страната” да няма популистки уклони, за да се запази “стабилността в държавата”.

Сидеров по време на вчерашното му изказване при откриването на 42-то НС

Така направеният прочит на поведението на Сидеров е точен и важен. Щеше да бъде и убедителен, ако не беше конюнктурно мотивиран, а резултат от принципна и последователна позиция от страна на бившите управляващи. Да, ама не! Бойко Борисов и хората му си играеха с националистите всеки път, когато имаха полза от това. Сергей Станишев и хората му са на път да сторят същото.

Въпроси без отговор

Омразата, която се лееше вчера на талази от Сидеров, бе в трудно поносими дози дори за хората, гласували за Атака. Как точно я преглътнаха лидерът на БСП и неговите съпартийци, е въпрос без отговор. Ще реагира ли президентът - това също е въпрос без отговор.

По неизвестни за мен причини хулиганското поведение на Сидеров се радва на непонятна толерантност дори тогава, когато прекрачва всякакви норми. Зловещата роля на този човек е заплаха за националната сигурност. Това не стана ли безпощадно ясно?

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Цацаров тук, Цацаров там

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Тези дни сме във възторг от Цацаров. Да, има защо. И в това е парадоксът - аплодираме го, защото спазва закона. И докато ръкопляскаме, се питаме - той от кой отбор е сега? С кого играе? И как се стигна до тази еволюция?

Коментар на Еми Барух:

Възторгът, с който се посреща обстоятелството, че главният прокурор на България в момента си върши работата, е небивал. И в това има нещо силно смущаващо. Колкото по-бурни са аплодисментите, толкова по-ярък става контрастът между онова, което сме очаквали до вчера, и онова, което наблюдаваме днес; толкова по-убийствено е признанието, че падението, до което сме се докарали, е достигнало невиждани низини; че всички ние сме по някакъв начин виновно оплетени върху тази територия, обсебена от подлост, престъпност, поквара и безпринципност. Защото държава все още няма.

Държава няма и да има, докато държавници и институции, “интелектуалци” и медиатори, съдии и журналисти продължават да танцуват около пилона на властовите видения, докато всички те функционират в зависимост от конфигурацията на силите, а не от гледна точка на правото, реда и закона.

Нещо гнило

Аплодираме Цацаров. Има защо! И в това е парадоксът - аплодираме го, защото спазва закона. Даваме ли си сметка, че сам по себе си този факт е диагноза за тежък дефект на общественото устройство в България, за злокачествен разпад на социалната тъкан?

В деня преди изборите прокуратурата беше особено активна

Аплодираме Цацаров. И в същото време изчисляваме - той от кой отбор е сега? С кого играе? С Плевнелиев? Ама нали до вчера играеше с Борисов и Цветанов? А служебният премиер Марин Райков от кои е - от “добрите” или от “лошите”? Цацаров вчера беше “там”, а сега е “тук”. Утре къде ще бъде? Такива са стереотипите, в които мислим себе си. И това не е от вчера.

От “вчера” ГЕРБ не е на власт. И се случиха знаменателни обрати:

- Вчера Висшият съдебен съвет стана смел: прие декларация, с която подкрепя работата и действията на прокуратурата в последния месец. А същите тези хора (докато ГЕРБ беше на власт) отказаха да се занимават със съдържанието на позорния разговор в дома на Борисов, уронващ авторитета на съдебната власт. Аргументът: за да не се превръщали в “Народен съд”.

- Вчера Административният съд във Варна се осмели да върне в кметския кабинет Христо Бозов, отстранен (най-вероятно) заради удобството на тоталната власт на ГЕРБ в града.

- Вчера прокуратурата подкрепи жалбата на Мирослава Тодорова срещу дисциплинарното й уволнение от Висшия съдебен съвет. Докато и за юридически неграмотния наблюдател беше ясно, че Мирослава Тодорова бе “уволнена показно” от бившия вътрешен министър заради критиките й срещу неговата безогледна намеса в работата на правосъдието, юридически грамотни магистрати (докато ГЕРБ беше на власт) не успяха да разпознаят политическата поръчка в случая.

Разликата между днес и онзи ден

Вчера Сотир Цацаров каза: “Ако някой си е мислил, че прокуратурата ще е само пасивен наблюдател, е сбъркал човека!”. Днес въпросът е кои механизми са били задействани, за да се случи тази еволюция. Защото само до онзи ден една от смущаващите характеристики на държавното обвинение беше именно пасивността. По-точно - селективността.

Накъде вее "вятърът на промяната"?

Помним: Сотир Цацаров застана на неясна дистанция от досието “Буда”; не се заинтересува от загадките около професионалната кариера на Младен Георгиев, който от служител на МВР, уволнен заради връзки с криминални структури, стана главен секретар на ДАНС; отказа да се занимава със злоупотребата с власт, извършена от бившия премиер Бойко Борисов (случая “Мишо Бирата”) и от зам. градския прокурор Роман Василев (случая Н. Цонев). Този неизчерпателен списък с бездействия обосновават въпроса: кога сме „сбъркали човека”? И защо?

Възторгът, с който се посреща обстоятелството, че главният прокурор на България в момента си върши работата, е небивал. Аплодираме го. Има защо! И в това е парадоксът - аплодираме го, защото спазва закона.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Е, честито, България...

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Странни неща се случват в България: от човека, който е автор на най-отявлените човеконенавистни писания и инициатор на едни от най-грозните провокации, зависи дали ще бъде съставено правителство. Е, честито, България...

Коментар на Еми Барух:

С приключването на предсрочните избори приключи и възможността за по-нататъшна употреба на най-експлоатираното външнополитическо клише за България: че българският народ е “толерантен”; че България е остров на стабилност на Балканите.

Освен че мнозинството от гласувалите показа стъписваща политическа неграмотност и неспособност за елементарна ориентация между основни морални категории, станахме свидетели на откровена демонстрация на ретроградност и битова непоносимост към другостта; станахме свидетели на невиждана ескалация на хейтърските послания, добре посрещнати и добре отразени в тиражните медии.

Настъплението на Кафявото

Национализмът се оказа големият победител на тези избори. Това не би трябвало да е изненада. Внимателните наблюдатели на процесите през последните десетина години нямаше как да не регистрират пълзящото Кафяво върху иначе шарения политически спектър. Неговите оттенъци хвърляха сенки върху всички партийни цветове. Но и левите, и десните се правеха, че не го забелязват. Стигна се дори дотам, че покрай последните избори дори емблематичният за мнозина Иван Костов се впусна в особени витиеватости, опитвайки се да обясни абсурдния за “автентичната десница” съюз с наследниците на легионерите.

Той ли да управлява България?

Осъдителни коментари или реакция срещу езика на омразата от страна на влиятелни политически фигури в България нямаше. Нито когато се преиздаваха книгите на Сидеров, нито когато футболните агитки честваха рождения ден на Хитлер. Във връзка с този добил международна известност скандал не чухме мнението на държавните мъже, нито на пазителите на закона.

Според повечето социолози, протестите в България не са довели до вълна на ксенофобия или расова омраза. В същото време обаче е факт, че доминантата в електоралните нагласи, сумарно, е националистическият вот. Това е ясна индикация, че всички, които от тук нататък ще мислят за печеливши политически конфигурации, ще търсят резервите си именно в този кладенец.

Взривоопасно

“Простодушните хора могат да станат палачи без дори да се усетят” - за тези думи от книгата на Цветан Тодоров “Дълг и Наслада” се сетих, когато наблюдавах “атакистите”, които се обявяват срещу турците, срещу ромите, срещу чужденците, срещу Запада, срещу американците, срещу интелигентите, срещу елита...

А днес нещата изглеждат така, че от Волен Сидеров, автор на най-отявлените човеконенавистни писания и инициатор на най-грозните провокации срещу малцинствата в България, зависи дали ще бъде съставено правителство или не.

Е, честито!

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Поробителите на България

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Петък, 10 май. До предсрочните избори остават два дни. Но вече няма никакво значение кой ще победи и кой ще падне. Защото лошото отдавна вече е настъпило. И отдавна вече е заразило България.

Коментар на Еми Барух:

Онова, което ме вълнува днес, не е кой ще бъде победител, защото победители няма да има. За това помогнаха както продажните социологически агенции, начело с онази жена, която миналата година нарече протестиращите на Орлов мост “хора с объркани глави”, така и продажните медии, начело с онова недоразумение между прокурор, депутат и издател на вестници, което довчера хвалеше, а днес хапе покровителите си, заедно с предания му телевизионен събрат, който превръща журналистиката в позорно поприще. Както едните, така и другите дирижираха хаоса от непочтеност, в който дори грамотните хора се ориентират трудно.

Заразата

Сред този кръстопът на мимолетности все по-натрапчиво изпъква следният въпрос: има ли някакво значение с колко ще “падне” или с колко ще се “вдигне” след два дни резултатът на групировката Борисов & Цветанов? По отношение на доминантите на публичния морал - никакво!

Социологическият кантар на колебанията измерва малко над или малко под 20 процента подкрепа на предстоящите избори. За какво говори този факт? Че над милион от имащите право на глас заявяват, че са готови отново да бъдат прислужници, наемници, лакеи на хора от обкръжението на тази шайка, която ще остане в най-новата история на България със стъписващата неграмотност на своите управленски кадри, с просташкия стил на публичното си присъствие и с престъпните злоупотреби с обществените ресурси. Това е тежка диагноза. И означава, че покварата и падението, характерни за управлението на ГЕРБ през последните четири години, са поразили част от имунната система на обществото. Че хората дишат тази зараза, вдишват страх и издишват подчинение. Това означава неспособност да управляваш собствения си живот, неумение да удържиш бъдещето на собствената си страна.

България преди четири години

Тъжно...

Българите явно обичат своите поробители. Някои наричат това „Стокхолмски синдром”. Тази констатация си има и по-обидни синоними. Най-често срещаната илюстрация на явлението по тези земи е посрещането на германските войски през 41-ва година - с възторг, цветя и раболепна преданост. Същото важи и за посрещането на съветските войски три години по-късно - със същия възторг, цветя и раболепна преданост.

Последвалите политически ротации - и преди, и след 89-та година - показват, че независимо дали става дума за външна или вътрешна окупация на страната, цветята и раболепната преданост винаги съпровождат победителите.

С възторг, цветя и раболепна преданост преди четири години бе посрещнато и правителството на Бойко Борисов. Тъжно...

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Защо Борисов се покри?

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Свикнали сме да го виждаме заобиколен от репортерки, камери и микрофони. Вчера обаче той се покри. И като никога избяга от журналистите. Каква ли е причината? И дали Цветан Василев има нещо общо с всичко това?

Коментар на Еми Барух:

Когато преди четири години Бойко Борисов посочи за началник на кабинета си шефката на социологическата агенция “Маркет линкс”, той даде ясно да се разбере, че ще следи отблизо и то с помощта на експерт какво говорят хората. Или казано на професионален жаргон - “обществените нагласи на населението”. Цялостната “стратегия” на неговото управление беше изградена именно върху тази основа: да подслушва настроения, да улавя впечатления, да реагира на отношения, да се харесва, да предизвиква въодушевление, да е в центъра и да е “окъпан в народната любов” (както някога се пишеше за неговия политически идол Тодор Живков). Медиите му бяха необходими (някои социолози също) заедно с всичките предани репортерки, редакторки и правилно питащи коментатори и той си ги обезпечи, за да се опиянява от своя образ щедро разказван, подходящо фотографиран и обилно показван по анцуг, по тишърт, по пантофи, по мускули. Тази взаимна обсебеност (между “Него” и “Тях”) беше отбелязана навремето с парадоксалния призив “Ден без Бойко Борисов” - нещо като тест възможно ли е по средата на мандата в продължение на 24 часа “Той” да не бъде споменат нито веднъж в нито една медия...

Мълчанието на "Говорещия с прокурори"

Нямаше ден без Бойко Борисов в медиите - до момента, в който той се скри включително и от онези, които услужливо му поднасяха своите изкривени огледала. Мислели ли са някога репортерки, редакторки и правилно питащи коментатори, че една хубава майска утрин “Говорещият с прокурори” (по Борис Митов) ще обикаля коридорите на Съдебната палата, гонен от желанието да ги избегне?

"Говорещият с прокурори"

Това се случи вчера. Предизвестието обаче дойде малко по-рано. Първо от екрана на TV 7, а после от целия амбалаж, обслужващ властта, известен като медийната групировка на Пеевски, Кръстева & Ко - групировка, на която България дължи позорните места във всички световни класации за свобода на словото.

“Играта свърши” - казаха на Бойко Борисов и Цветан Цветанов собствениците на тези медии, с което всъщност обявиха края на ерата ГЕРБ. Неприличният лупинг - първо от страна на “Обръщащият палачинки”, а после и от страна на останалия журналистически слугинаж - е симптоматичен. Разчетена като “персонал”, като обслужваща група, като наемник, тази тиражна продукция е изпълнител на поръчки. Кои могат да бъдат следващите поръчители е въпросът, на който банкерът Цветан Василев вероятно търси трескаво отговор.

Една хипотеза

Финансирана от КТБ, медийната компания на Кръстева, Пеевски & Ко не би могла да оцелее в сегашния си вид, ако бъдат изпълнени приетите от служебното правителство задължителни правила за максимално допустима концентрация на държавни средства в една банка. Защото - както е добре известно - тази мярка ще засегне най-вече КТБ на Цветан Василев. Възможно ли е “разводът с властта на Борисов” да е индикация за съществуването на някаква договореност между Цветан Василев и хипотетичния бъдещ премиер, така че правилата, приети от служебния кабинет, да не бъдат спазени?

Не след дълго това ще стане ясно. А дотогава Бойко Борисов, наречен от колегата Борис Митов “Говорещият с прокурори”, най-вероятно ще продължава да мълчи и да прави резки движения по коридорите на Съдебната палата, за да избегне срещи с журналисти.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

DW.DE

Алгоритъмът на безчестието

Публикувано от Deutsche Welle

БЪЛГАРИЯ

Един простичък въпрос владее схемата за унижение на държавата: "кой от кои е". Това е шифърът на Борисов и компания. Парола за вход в "системата". И зараза, от която боледува цялото българско общество, пише Еми Барух.

Точно преди месец в централата на ГЕРБ Роман Василев изиграва онзи етюд с абсолютния престъпник,  който в историята на българската прокуратура ще остане като негова “запазена марка”. Този път престъпникът е семейният му приятел Цветан Цветанов: “Цветанов, ти си престъпник, ти си абсолютен престъпник”, ще заяви обвинителят на бившия вицепремиер, заставен да падне на колене и закопчан с белезници. Денят е 1 април...

Нито един от двамата тогава не предполага, че дебелашкият майтап - израз на подигравателно отношение към закона и към неговите служители - ще се превърне в неволна репетиция на един шокиращ обрат в политическата кариера на “абсолютния престъпник”. Нито един от двамата тогава не предполага, че от шегата до истината разстоянието ще бъде толкова малко.

Позорен водевил

Вчера Софийска градска прокуратура официално съобщи за наличието на достатъчно доказателства за извършено престъпление от бившия  вътрешен министър Цветан Цветанов по делото за незаконото подслушване на политици, министри, президент и бизнесмени. От шегата до истината разстоянието беше по-малко от месец. Публично известното беше потвърдено. Главният прокурор получи поредица от поздравления, похвали и окуражителни слова - факт, който сам по себе си издава наличието на смущаваща тревожност в държавата: сякаш нормалното изпълнение на мисията на прокуратурата е подвиг някакъв!

Най-после и прокуратурата потвърди публично вече известното

Днес всички погледи са насочени към двама души: първият е Сотир Цацаров, вторият - менторът на Цветанов - бившият премиер Бойко Борисов, който ту приема позата на обвинител, ту се явява в образа на жертва, ту на диригент и сценарист на този позорен водевил.

Дали на 1 май Бойко Борисов ще започне да спасява партията, държавата и себе си от Цветан Цветанов, предстои да разберем. Загадката се крие в зоната на здрача - там, където са се разпределяли и се разпределят власт, влияние, протекции, пари, правосъдие и привилегии. Там, където единствено важният въпрос е “кой от кои е”...

Капо-ди-тути-мутри срещу заразата "Цветанов"

Няколко дни по-рано театърът на абсурда беше ситуиран в дома на бившия премиер. Тогава около емоционалните изблици на един друг прокурор (вече бивш), чието име е записано в позорната памет на съсловието, и на един друг обвиняем (бивш министър), който от тук нататък ще живее като “чужд сред свои” се обогатихме не със знание, а с погнуса. Долнопробният разговор между тримата, проведен по класическия модел за утринен разбор в дома на Капо-ди-тути-мутри, беше центриран около тревожна загриженост, че не се знае вече “кой от кои е?”.

С този простичък въпрос, изречен невинно от лицето, което искаше да владее три граници, може да бъде обяснена цялата схема за унижение на държавата. Това е шифърът на Борисов и компания. Паролата за вход в “системата”. 

“Кой от кои е” обяснява динамичната разстановка върху терена на привидностите в България.

"Кой от кои е" определя посоката и на Цацаров

Сюжети от зоната на здрача

“Кой от кои е” определя “пътната карта” за по-нататъшните маршрути на Сотир Цацаров. Накъде ще се насочи главният прокурор, как ще продължи от тук нататък, коя посока ще избере зависи от моментните конфигурации на силите, а не от последователното отстояване на върховния императив на правото. За това говорят очевидните противоречия в професионалните избори на Цацаров при всяко приближение до властовите центрове в страната. Именно през този ключ трябва да бъдат разгадавани сюжетите, с които ще осъмваме в дните до изборите.

Вчера Кокинов. Днес Цветанов. А Борисов?

“Кой от кои е” е българският алгоритъм на безчестието. Той обяснява променливите величини в ценоразписа на услугите, системните дефекти на съдебната система, кариерните възходи и падения, йерархичните зависимости на управленския елит.

“Кой от кои е” е нещо средно между проклятие и заговор. Зараза, от която боледува цялото българско общество.

Автор: Е. Барух/ Редактор: Б. Рачева

DW.DE