Публикувано от Deutsche Welle
БЪЛГАРИЯ
Петък, 10 май. До предсрочните избори остават два дни. Но вече няма никакво значение кой ще победи и кой ще падне. Защото лошото отдавна вече е настъпило. И отдавна вече е заразило България.
Коментар на Еми Барух:
Онова, което ме вълнува днес, не е кой ще бъде победител, защото победители няма да има. За това помогнаха както продажните социологически агенции, начело с онази жена, която миналата година нарече протестиращите на Орлов мост “хора с объркани глави”, така и продажните медии, начело с онова недоразумение между прокурор, депутат и издател на вестници, което довчера хвалеше, а днес хапе покровителите си, заедно с предания му телевизионен събрат, който превръща журналистиката в позорно поприще. Както едните, така и другите дирижираха хаоса от непочтеност, в който дори грамотните хора се ориентират трудно.
Заразата
Сред този кръстопът на мимолетности все по-натрапчиво изпъква следният въпрос: има ли някакво значение с колко ще “падне” или с колко ще се “вдигне” след два дни резултатът на групировката Борисов & Цветанов? По отношение на доминантите на публичния морал - никакво!
Социологическият кантар на колебанията измерва малко над или малко под 20 процента подкрепа на предстоящите избори. За какво говори този факт? Че над милион от имащите право на глас заявяват, че са готови отново да бъдат прислужници, наемници, лакеи на хора от обкръжението на тази шайка, която ще остане в най-новата история на България със стъписващата неграмотност на своите управленски кадри, с просташкия стил на публичното си присъствие и с престъпните злоупотреби с обществените ресурси. Това е тежка диагноза. И означава, че покварата и падението, характерни за управлението на ГЕРБ през последните четири години, са поразили част от имунната система на обществото. Че хората дишат тази зараза, вдишват страх и издишват подчинение. Това означава неспособност да управляваш собствения си живот, неумение да удържиш бъдещето на собствената си страна.
България преди четири години
Тъжно...
Българите явно обичат своите поробители. Някои наричат това „Стокхолмски синдром”. Тази констатация си има и по-обидни синоними. Най-често срещаната илюстрация на явлението по тези земи е посрещането на германските войски през 41-ва година - с възторг, цветя и раболепна преданост. Същото важи и за посрещането на съветските войски три години по-късно - със същия възторг, цветя и раболепна преданост.
Последвалите политически ротации - и преди, и след 89-та година - показват, че независимо дали става дума за външна или вътрешна окупация на страната, цветята и раболепната преданост винаги съпровождат победителите.
С възторг, цветя и раболепна преданост преди четири години бе посрещнато и правителството на Бойко Борисов. Тъжно...
Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел
No comments:
Post a Comment