Публикувано от Deutsche Welle
БЪЛГАРИЯ
Когато ни съобщиха името на служебния премиер, въпросът кой е бащата на Райков се оказа по-интересен от въпроса какъв е самият Райков. Нищо чудно всъщност - в България това е навик, обичай дори. И затова сме на този хал.
Коментар на Еми Барух:
Когато президентът на България съобщи името на избрания от него служебен премиер, всички медии започнаха да се вълнуват от произхода на потомствения дипломат. Въпросът кой е бащата на Марин Райков се оказа по-интересен за коментаторите от това какъв е синът, а в много вестници се появи заглавието “Райков е син на ченге от ДС”. Това е заглавие-заклинание. То е разположено върху конструкцията на единствената разпознаваема в България схема за публично опозоряване: тази, която дели света на комунисти и антикомунисти.
Прибягването до класово-партийния подход беше един от най-отвратителните инструменти за дискредитиране на “неблагонадеждните” по време на комунизма: въпросът кой е бащата и кой е дядото се превърна в основен елемент за подбор на кадри; елемент с унищожителни последствия за онези, които нямаха щастието да са родени “в бедно селско семейство”.
Пропадането
Този модел продължи да се прилага с шеметен размах и след 89-та: най-сръчните шмекери на новото време бяха наречени “активни борци за демокрация”. В този “огледален израз” на една категория привилегировани по време на “развития социализъм” се съдържа ироничен коментар за онези, които съчиняваха родителите си, разкрасяваха собственото си минало, измисляха личния си актив с надеждата да се подредят в редиците на новата номенклатура.
Минало несвършено
Впрочем, класово-партийният подход е компенсаторен инструмент на комплексарска безпомощност, провинциален рефлекс на махленски манталитет, нещо като подличък тест за фалшива преданост - тест, който не отчита качествата на личността, а нейните мрежови зависимости. Фалшива атестация на некадърни кадровици. Именно този подход съсипваше систематично професионализма в едни от най-важните сектори на страната и достигна уродливи низини през последните четири години.
Класово-партиен подход означава игра не по правилата, връзкарство, лансиране на протежета, нарушаване на закона. Да продължавам ли? Корупция, мафия, престъпност... Благодарение именно на класово-партийния подход България днес е една колабирала държава.
Омерзението
Би могло да се каже, че класово-партийният подход отврати тотално хората от политиката, доведе до оставката на кабинета Борисов и до назначаването на Марин Райков за служебен премиер.
В личността на Марин Райков сме се вторачили всички. И това е обяснимо: кризата в България е безпрецедентна. И на Райков е възложено да постави предпазните ограждения покрай краткия, но важен път, по който ще стигнем до урните. Това трябва да ни интересува, а не баща му или други епизоди от неговото минало.
В състояние ли е обаче един потомствен дипломат, безспорен ерудит и опитен администратор да се оттласне от досегашните си зависимости, да свали маските на онази компания от познайници, които надничат зад крехките рамене на назначения от тях президент? Да редактира в съответствие с най-високия стандарт за политическа почтеност “инструкцията за справяне с екстремни ситуации” (по И. Кръстев)?
Към днешна дата отговорът сякаш е отрицателен. Марин Райков не реагира убедително на теста “Константинов”. Вярно, председателят на Управителния съвет на "Информационно обслужване" си подаде оставката. Моралният рефлекс за политическа порядъчност обаче изискваше премиерът да я поиска публично, а Константинов да се оттегли веднага и да го направи по съвест, а не под натиск.
И той избра класово-партийния подход
Във властта на служебния премиер е и да неутрализира клонингите на Цветан Цветанов, разположени по цялата изборна мрежа. Няма индикации, че нещо в този смисъл ще се случи. Което означава, че класово-партийният подход на Цветанов ще продължи да функционира.
Смущаващо
За това говори и решението, взето на първото заседание на Министерския съвет, с което тарифите за отразяване на предизборната кампания от двете най-големи обществени медии - БНТ и БНР се приравняват на тези от референдума и значително се увеличават спрямо миналите избори. Това решение затруднява равния и справедлив достъп до демократичната надпревара. Въпреки поетия ангажимент за вслушване в “гласа на народа”, служебният кабинет демонстрира смущаващо пренебрежение към новите партии и към всички заинтересовани граждански сдружения. С това решение Марин Райков всъщност показа, че избира “класово-партийния подход” - подход удобен за олигархичната номенклатура, доказал своята ефективност и при комунистите, и при антикомунистите.
Вчера Асоциацията на европейските журналисти в България изпрати отворено писмо до служебния премиер, в което апелира да бъде преразгледано въпросното решение. Да наддаваме ли как ще постъпи Райков?
Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел
No comments:
Post a Comment